Миков: Богатите си гледат рахата

Поглеждаш ли понякога нагоре.Към слънцето и синьото небе.Изпълваш ли гърдите си със въздух.И казваш Така е по-добре. Спомняш ли си ти за своите братя.Онез с лица попарени от скръб.На тях им беше мащеха съдбата.Те вечно са на кръстопът. Виждаш ли ги как се скитат тъжни.С походка бавна и наведено чело.Заспиваш ли спокойно нощем.Обърнал гръб на тяхното тегло. Презреш ли ги, презрян ще си от Бога.Присмееш ли им се душа загубваш ти.Виниш ли ги за техните неволи.Или и теб сърцето те боли. А моето се пръска вече.Душата ми крещи от гняв.Да им помогнем, да се събереме.Да сложим край на тоя страшен грях. Да счупим черната верига.На алчоста и зависта.Да сложим пак в сърцето си добротоИ прегърнем здраво любовта. отговор Сигнализирай

ами какво друго да правя освен да си живея живота бе ***! отговор Сигнализирай