Технологиите при учениците - прекрасен слуга и лош господар!

Доколко полезни или вредни са съвременните технологии за учениците. Имат ли място забраните, за какво трябва да внимават родителите и как да се осъществи балансът. Преди началото на учебната година Dnes.bg потърси отговори на тези въпроси от преподавателя Лина Хотнишка, завършила началното, средното и академичното си образование в Англия, но върнала се да живее и преподава в родината. В практиката си тя е работила с ученици от различни възрастови групи както в чужбина, така и в България.

Могат ли съвременните дигитални деца да се развиват без интернет и технологии?

Категорично "Да!". Нима развитието на човечеството започва през 1994 г., когато интернет става масов?! Въпросът не е дали могат, а дали е нужно да се развиват без интернет и технологии. На този въпрос отговарям с "Не!" Не е нужно учениците да ходят до библиотеката и да носят купища книги у дома, ако същата информация е достъпна в интернет.

Не е нужно да се купуват дискове с детски образователни песнички, при положение че повечето са достъпни в YouTube. Това, върху което трябва да се фокусираме, е как да използваме технологиите така, че да бъдат наистина помощно средство за децата ни, вместо вреда за тях.

Технологиите и децата - как да се балансира и доколко?

Ще използвам две сравнения. Първото е, че съвременните технологии са като емоциите – те са прекрасен слуга и лош господар. Ако технологиите се използват, за да ни служат, те са добри и полезни; ако ние робуваме на тях, тогава трябва да се предприемат мерки. Ако човек не може да прекара няколко часа сред природата, без да си поглежда смартфона, или ако усеща, че умът му блуждае с мисли за социалните мрежи, когато води физически разговор или прекарва време с близки, явно става дума за пристрастяване. Както всяко едно пристрастяване, то може да бъде третирано, ако не бъде омаловажавано, а бъде назовано с правилното му име.

Второто сравнение, което ще използвам, е паралелът между технологиите и лекарствата. Едно лекарство е полезно, когато се употребява по предназначение от съответния човек. Така и технологиите са полезни за хора, които имат нужда от тях, но вредни за тези, които нямат такава нужда – визирам децата, особено в началните класове.

Научно доказано е, че екраните са пагубни за умственото развитие на децата в предучилищна възраст – "първите седем“, които всички знаем колко са важни. Едно дете, което все още не пише грамотно и четливо с химикалка, няма работа пред компютър. Същото важи за дете, което все още не е развило едно основно ниво на математическа грамотност. Изключение на това правило са уроците по компютърна грамотност.

Също така, едно лекарство е полезно само когато се употребява в правилната доза – ако е твърде ниска дозата, не се постига лечебен ефект, ако е твърде висока, лекарството се превръща в отрова. Така и с технологиите. Ако децата имат ниска компютърна грамотност, те ще бъдат ограничени в своята професионална реализация, когато пораснат. От друга страна, ако развият зависимост към технологиите, ще имат нисък академичен успех, което също ще повлияе на кариерното им развитие. Технологиите трябва да бъдат много точно дозирани, особено за учениците.

Имат ли място забраните на интернет при учениците?

Според мен, ако говорим за забрани, ние приемаме и се съгласяваме с едно неправилно тълкувание на "интернет" и неговите функции. Интернет не е забавление, за да бъде забраняван. Ако децата са го използвали предимно като забавление, това е грешка на родителя. Ние, възрастните, трябва да издигнем в умовете на децата ни едно ново, правилно и полезно описание на интернет. Интернет е пособие, което ни помага в образованието, в работата и в комуникацията. Както всяко едно пособие, то се използва при нужда.

Компютърът у дома има тази функция. Ако детето иска да играе компютърни игри, има геймърски центрове за целта, където има компютри, приспособени за тази цел. Разбира се, родителят е отговорен да постави граници колко време детето му може да прекара в тези центрове.