Успешна ли се оказа китайската дипломация на бедствията?

Китай изпрати лекари, маски и респиратори в европейски страни, които се борят с пандемията от COVID-19, но опитите на Пекин да използва своята помощ, за да подобри имиджа си, се натъкват на негативна реакция в Европа.

Доставките от Китай на респиратори и защитни облекла на фона на бушуващата епидемия от коронавирус в Европа по-рано през годината първоначално бяха приветствани, пише ДПА.

Билбордове със снимката на китайския президент Си Цзинпин се появиха в Сърбия в края на март с надписи на сръбски и китайски: "Благодарим ти, братко Си".

Италианският външен министър публикува видеоклип на страницата си във Facebook с кадри как китайски медицински доставки пристигат в Италия в средата на март, след като европейски страни първоначално не се отзоваха на молбите на Рим за помощ.

Впоследствие броят на италианците, които смятат Китай за приятел на Италия, се увеличи с 10 процента в сравнение с януари и през март достигна 52 процента, сочат данни на социологическия институт SWG.

Китай "успя да трансформира образа си от разпространител на вируса в съюзник във времена на нужда", написа Алесандро Ди Батиста, високопоставен член на италианското Движение "Пет звезди", във в. "Фато куотидиано".

"Представители на китайските власти и органи за пропаганда отново и отново подчертаваха, че Китай успешно е овладял вируса и че страната може да заеме лидерска позиция и да предоставя материална помощ на държавите, засегнати от COVID-19", заяви Карл Тайър, почетен професор по политически науки в Университета на Нов Южен Уелс в Канбера.

На фона на пропагандата на Пекин, която е насочена както към домашната, така и към чуждестранната аудитория, и подчертаването, че Китай печели признателността на чуждестранни лидери, обаче пада сянка върху отношенията, като започват да се пораждат съмнения във връзка с отговора на Китай на кризата с вируса.

Критици твърдят, че Пекин иска да прикрие неумелата си реакция на епидемията в ранния й етап, докато вирусът се разпространяваше в централния китайски град Ухан, и го обвиниха в занижаване на броя на съобщените случаи на заразяване и на починалите.

Критиките се засилиха, след като миналия петък Ухан обяви нови, по-високи с 50 процента данни за броя на смъртните случаи, които изведнъж се оказаха над 3800. Актуализираната информация бе посрещната с критики от европейски лидери.

Френският президент Еманюел Макрон заяви пред в. "Файненшъл таймс", че "със сигурност са се случили неща, за които ние не знам" във връзка с начина, по който Китай е реагирал на епидемията. Германският министър на външните работи Хайко Маас каза пред в. "Билд", че обновените данни са притеснителни. Британският външен министър Доминик Рааб заяви, че след края на пандемията връзките с Китай няма да продължат по обичайния начин.

Други пропагандни акции също не допринесоха за подобряването на образа на Пекин в чужбина. По-рано този месец текст, публикуван на уебсайта на китайското посолство във Франция, неоснователно обвини персонала на френски старчески дом, че е оставил възрастни хора да умрат. Изявлението провокира гняв и страх във Франция.

Кери Браун, директор на Китайския институт "Лау" в лондонския университет Кингс колидж, написа в сп. "Нюзуик", че кадрите с китайската помощ за Италия и други тежко засегнати страни може да са били продиктувани от добри намерения, но са имали обратен ефект.

"Никой не обича страданието му да е част от нечия чужда кампания за утвърждаване", аргументира се той.

Говорителят на китайското министерство на външните работи Чжао Лицзян заяви в началото на април, че с оказването на помощ на други държави в борбата с вируса Китай просто отвръща на добронамереността, проявена към него по време на пандемията.

Пекин не прави разграничения и не поставя условия, когато подава ръка, изтъкна Чжао.

Други азиатски страни, сред които Виетнам, Тайван и Южна Корея, също провеждат коронавирусна дипломация и дариха милиони предпазни маски на Европа. Те обаче не се натъкнаха на същата негативна реакция като Китай.

"Дипломацията на бедствията се практикува от десетилетия", заяви Хон Лъ Тху, старши научен сътрудник в Австралийския институт за стратегическа политика.

В този случай обаче само Китай се опита да промени историята на коронавирусната епидемия.

"Китай не просто води кризисна дипломация, но и се опитва да поправи пострадалия си имидж", казва тя.
 

/БТА/