Как Китай подчини коронавируса, който продължава да сее хаос в Европа?

Докато в някои държави ограниченията се връщат заради втората вълна на коронавируса, а Европа е на прага на една ужасна и смъртоностна зима, Китай бележи успех след успех.

В понеделник страната отчете положителен икономически растеж за второ поредно тримесечие, подчертавайки колко бързо се възстановява втората по големина икономика в света. Това се случи след очевидно успешен експеримент с разрешаване на масови вътрешни пътувания, тъй като милиони хора пътуваха из Китай за националния празник Златна седмица.

За мнозина в Европа подходът на Китай към коронавируса се характеризира с първоначалните драконови мерки, които бяха взети в Ухан, като 76-дневната блокада в Ухан, където за първи път се появи вирусът. Но всъщност други части от страната никога не са виждали толкова строги ограничения, дори и по време на ранните етапи на пандемията, когато подобно блокиране бе въведено из градове в цял Китай.

Успехът на Китай в контрола над коронавируса не е толкова плод на тези ранни драконови мерки - макар че те са били използвани ефективно за спиране на регионалните обостряния на заразата. Успехът се дължи на това как страната се справя с нещата, след като хората могат да се движат отново. Това, което позволи на правителството да реагира бързо и да контролира местните епидемии е способността на Китай да проследява контактните случаите в цялата страна, когато има предположение за нов клъстер от инфекции.

В тази практика се включва сложна система за издаване на здравен код за проследяване на движенията на хората. За влизането в много бизнеси е необходима зелен здравен код и съответстващ QR код. Тези мерки позволиха на регионалните правителства да блокират определена област или да проведат масови тестове, когато е необходимо. Именно това се случи наскоро в град Циндао в североизточен Китай, където над 10 милиона души бяха тествани за около седмица, след като бе съобщено за 12 нови случая на заразени с COVID-19.

Между провинциите и регионите границите, които преди са били почти невидими, сега се наблюдават повече, така че общественият транспорт може да бъде ограничен или напълно спрян в случай на огнище. Влизането в Китай от чужбина също е силно ограничено, като при пристигането се налагат строги карантинни мерки.

Ограничаването на разпространението на коронавируса е подпомогнато и постоянното носене на маски и придържането към правилата за обществена хигиена, които са строго контролирани от китайските власти.

Отчасти този по-продуктивен отговор на вируса в Китай - и на други места в цяла Азия, включително Хонконг, Тайван, Южна Корея и Япония - се дължи на различната реакция населението в сравнение с това в Европа . Източна Азия вече е преминала през една други респираторни епидемии, като SARS през 2003 година. Споменът за него все още е силен, а това прави използването на маски и други предпазни средства нещо съвсем нормално.

В някои части на Европа и други западни страни, особено в САЩ, носенето на маски остава спорен въпрос дори сега, месеци след като е доказано, че са ефективни.

За разлика от други страни, азиатските правителства имаха епидемични планове за справяне с потенциални огнища и не трябваше да спорят, за да започнат с действията. И докато Китай бе критикуван за първоначалното си справяне с епидемията в Ухан - цензуриране на новините и омаловажаване на неговата сериозност - след като беше признат за национална заплаха, отговорът срещу COVID-19  беше бърз и решителен, за разлика от колебанията, наблюдавани в Европа и САЩ дори когато потенциалът за глобална пандемия беше разбран.

Китай остана в повишена готовност, дори и след като обстановката се нормализира и бе способен да реагира бързо на нови клъстери и да проследява и проследява всеки потенциално заразен чрез QR кодове, приложения и разтегнатото (и често силно натрапчиво) наблюдение на страната. Подобни усилия са положени в Южна Корея, Хонконг и други части на Азия.

Но проследяването в голяма част от Европа остава затруднено, а в много страни липсва възможност за провеждане на масови тестове. Там, където се провежда тестване, полезността на резултатите често се пропилява, тъй като все още липсва инфраструктура за проследяване и поставяне под карантина на регионални клъстери. Европейските граници остават до голяма степен отворени - въпреки че блокът има право да затвори своите обикновено отворени граници в името на общественото здраве.

Световната здравна организация (СЗО) отбеляза още през февруари, че "голяма част от глобалната общност все още не е готова да приложи мерките, които са били използвани за ограничаване на COVID-19 в Китай".

"Основно за тези мерки е изключително проактивното наблюдение за незабавно откриване на случаи, много бърза диагностика и незабавна изолация на случаите, стриктно проследяване и карантина на близките контакти и изключително висока степен на разбиране и приемане на тези мерки от населението“, се казва в доклада.

За съжаление, през междинните месеци, дори когато реакцията на Китай се оказа ефективна, а подобни модели показаха успех в Южна Корея, Япония, Хонконг и други части на Азия, отдавна изложени на вируса - Европа продължава да изостава.