Безсмъртните клетки на Хенриета, летяли в космоса, а сега в борбата с COVID

Хенриета Лакс  е била обикновена бедна чернокожа жена, която е изкарвала прехраната си като е беряла тютюн. През 1951 година тя е диагностицирана с рак на шийката на матката. Тъй като по онова време сегрегацията още е била в сила в Америка, единственото място, на което Лакс е можела да се лекува била болницата "Джон Хопкинс". Без да осъзнае, там бедната Хенриета се превърнала в едно от най-значимите хора в медицината.

Без да й каже, лекарят, който операрал тумора й, отрязал малко парче от него и го поставил в медицински съд. Джордж Гай, директорът на изследването на клетките на тъканта в "Джон Хопкинс", от десетилетия се опитвал да отгледа човешки клетки извън човешкото тяло, но така и не успявал. Но клетките на Хенриета били по-различни. Те така и не умрели, тъкмо напротив - продължили да се размножават. Причините за това и до днес остават мистерия.

Клетките на Хенриета се удвоявали на всеки 24 часа. Съвсем скоро бил нужен втори съд за да ги побере, а после още един и още един. Тогава Джордж Гай започнал да се обажда на колегите си, за да им съобщи, че притежава "първите безсмъртни човешки клетки". Това означавало, че клетките на Хенриета щели да продължат да се делят и размножават завинаги. Разбира се, колегите му поискали проба от безсмъртните клетки, а Гай започнал да ги разпраща навсякъде по света.

Клетките на Хенриета бързо стигнали до всеки край на света, превръщайки се в едно от най-важните неща в медицината, която близо 100 години се опитвала да отгледа човешки клетки извън човешкото тяло.

Те помогнали да се създаде ваксината срещу полиомелит, както и в някои от модерните медикаменти за лечение на рак. Помагат и за създаването на инвитро процедурата. Политат дори и в космоса, за да видят учените какво ще се случи с човешките клетки при нулева гравитация. Нейните клетки са и първите клонирани клетки, както и първите, чието ДНК е било описано. Всъщност, няма човек на света, който да не се е докосвал по един или друг начин до клетките на Хенриета Лакс.

Но тези невероятни клетки все пак отнемат живота й. Хенриета умира през октомври 1951 година едва на 31 години. И тъй като клетките й били взети без позволение, тя така и не разбрала колко важна е била за науката преди да умре. Дори семейството й никога не разбира за наследството, което младата жена е оставила на света, докато писателката Ребека Склот не започва да работи с дъщерята на Хенриета, Дебора, почти 5 десетилетия по-късно.

Дебора е едва на две, когато майка й Хенриета умира. Тя така и не успява да я опознае.

"Когато разбра какво се е случило с клетките на Хенриета, Дебора изпита смесени емоции. Каза си: "Вижте какви невероятни неща е направила майка ми за науката и света." Това я накара да се примири със смъртта на майка си. Нещо, което е искала цял живот. Но в същото време бе и много ядосана от факта, че всички са се възползвали от тези клетки, но не и семейството й", разказва Ребека Склот пред BBC. Лабораториите и учените са направили милиони долари от клетките на Хенриета, а семейството й дори не може да си позволи адекватна здравна грижа.

Тази година се отбелязва 100-ната годишнина от рождения ден на Хенриета Лакс, а нейните безсмъртни са по-значими от всякога. След като пандемията от коронавирус се разпали по цял свят, именно те бяха използвани от учените, за да разберем повече за вируса.

"Толкова съм горда, защото тя не помага само на група от хора, а на всички по целия свят. Тя спасява животи", казва нейната правнучка.