Как инфекцията с коронавирус може да увреди мозъка?

Увреждане на кръвоносните съдове на мозъка при инфекция с COVID -19, установиха учени от Националния институт по нервни болести и инсулт, в САЩ. Според тях уврежданията по съдовете са вследствие на бурната имунна реакция на организма.

При появата на вируса в началото на 2020 г. се твърдеше, че основните симптоми са повишена температура, болки в гърлото, кашлица и затруднено дишане.

По-късно се установи, че други чести симптоми са болки в мускулите и главата, диария, загуба на вкус и мирис. Доказано е и, че се образуват тромби в малките съдове, уврежда се сърцето и гастроинтестиналният тракт.

Напоследък се изследват неврологичните смущения, асоциирани с инфекцията, които се наблюдават по-често при по-млади пациенти.

Неврологичните симптоми обикновено са обърканост, главоболие, замаяност, некоординирани движения, припадъци и повишен риск от инсулт.

Първоначално учените смятат, че симптомите се дължат на намалената концентрация на кислород в кръвта. Оказва се, че уврежданията приличат на тези, наблюдавани при инсулт и невровъзпалителни заболявания.

Публикацията направена в New England Journal of Medicine описва направените опити. Направени са патоанатомични изследвания на мозъците на 16 загинали пациента от Ню Йорк и Айова, пише Puls.bg.

Пациентите били между 5 и 73-годишна възраст и при всички се наблюдавали състояния като затлъстяване, сърдечносъдови болести, хипертония или диабет.

По време на болничното лечение само 2 от тези пациенти развили неврологични симптоми – делир.

При ядрено-магнитно изследване на пробите се наблюдават зони с намалена плътност, характерни при смущения в кръвообращението.

На скенера се разглеждат структурите, отговарящи за обонянието (обонятелната луковица) и мозъчният ствол, отговарящ за дишането, сърдечната дейност, храненето и други важни за живота функции.

Други опити включват имунохистохимично изследване на тъканите, даващо информация за различните протеини в клетките.

Резултатите от изследванията показват, освен промяна в плътността на тъканта и натрупване на белтъка фибриноген, асоцииран с възпалението и кръвосъсирването.

Учените търсят и наличие на вирусни частици в самата мозъчна тъкан, но такова не е открито.

Възможно е до настъпването на смъртта вирусът да е бил изчистен от централната нервна система или да е в количества, недоловими от тестовете.

В увредените зони се наблюдава струпване на Т-лимфоцити, което доказва процеса на възпаление.

Следваща стъпка от проучването е да се разбере има ли връзка между откритите неврологични смущения и тежестта на симптоматиката при инфекцията.