Защо Европа се върна към "мрачните дни на COVID пандемията"

В един кратък момент на глътка въздух, пандемията в Европа сякаш не се беше случвала. В Кьолн хиляди хора в луксозни костюми се събраха в плътна тълпа, докато отброяваха минутите до началото на годишния карнавален сезон в 11 часа сутринта на 11 ноември. В Париж баровете и клубовете бяха отворени до късно и бяха пълни до пръсване в сряда, когато бе националният празник Деня на примирието. В Амстердам беше обичайно кафенетата и ресторантите около Leidseplein да са препълнени.

Но вместо да предвещават началото на сезон на празненства с кулминация на Коледа и Нова година, тези нощи може да се окаже, че са били последно ура на Европа, тъй като четвърта вълна от коронавирус залива континента. Половин дузина нидерландски градове вече са отменили популярните паради, които радват децата на нацията ежегодното, започвайки с пристигането на Синтерклаас този уикенд. Коледните базари в Германия също все още могат да бъдат отменени.

"Не можете да си представите да стоите на пазара и да пиете греяно вино, докато болниците са пълни и се борят с последните си ресурси", каза миналата седмица премиерът на Саксония Майкъл Кречмер, призовавайки федералното правителство да направи трудния избор.

Тъй като Нидерландия стана първата западноевропейска страна, която наложи частично блокиране този уикенд, Берлин реши да забрани на неваксинираните да посещават ресторанти, а Франция се надпреварва да подобри кампанията си за ваксинация. Европа отново е център на пандемията.

Според Световната здравна организация, заразените с коронавирус в целия континент са се увеличили със 7%, а смъртните случаи с 10% през последната седмица, което превръща Европа в единствения регион в света, където случаите и смъртните случаи непрекъснато се увеличават.

Близо две трети от новите инфекции - около 1,9 милиона - са били в Европа, съобщава СЗО, отбелязвайки шестата поредна седмица, в която разпространението на вируса се увеличава в целия континент, като няколко страни преживяват четвърта или пета вълна. С изключение на Централна и Източна Европа, където обхватът с ваксини е значително по-нисък, хоспитализацията и смъртните случаи като цяло остават много по-ниски, отколкото преди година, а различията в мерките затрудняват изготвянето на общи заключения.

Но експертите са съгласни, че комбинацията от ниско разпространение на ваксините, намаляващ имунитет сред хората, имунизирани по-рано, и нарастващото самодоволство относно маските и дистанцирането, след като правителствата облекчиха ограниченията през лятото, е най-вероятната причина.

"Посланието винаги е било: направете всичко", каза миналата седмица Ханс Клуге, регионален директор на СЗО за Европа. "Ваксините правят това, което беше обещано: предотвратяване на тежки форми на заболяването и особено на смъртност. Но те са най-мощният ни актив само ако се използват заедно с превантивни мерки."

Разпространението на ваксини на континента е най-високо в Южна Европа, като Португалия, Малта и Испания са имунизирали с две дози над 80% от населението си, а Италия не е много по-назад със 73%, според данни от OurWorldInData.

Триест, където миналия месец се проведоха големи протести срещу зеления пропуск в Италия – най-тежкият в Европа, изискващ от работниците да покажат доказателство за ваксинация, имунитет или скорошен отрицателен тест, за да получат достъп до работното си място – е наблюдавал два пъти по-голям скок на ежедневните случаи. "Върнахме се към мрачните дни на пандемията", каза миналата седмица ръководителят на едно от отделенията за интензивно лечение в града след бума на хора, приети за лечение. 90% от тях не са били ваксинирани и са били пряко свързани с протестите.

Но Нидерландия, Франция и Германия, където покритието с ваксини е само с няколко процентни пункта по-ниско, също започнаха да изпитват скок на инфекциите, което показва предизвикателството дори за правителствата с относително високи нива на приемане.

Нидерландия, която напълно ваксинира 73% от населението си, влезе в триседмично частично блокиране в събота, затваряйки барове, ресторанти и магазини от първа необходимост от 20:00 часа, затваряйки несъществени магазини и услуги от 18:00 часа и ограничавайки събиранията у дома до четирима души, след като броят на случаите достигна нови рекорди.

Страната, която облекчи повечето ограничения през лятото, регистрира средно за седем дни нови инфекции от средно 609 на милион тази седмица, което накара правителството да се отклони от обещанието си да отмени всички ограничения до края на годината.

Близо 69% от населението също е напълно ваксинирано във Франция, според OurWorldInData (правителствената цифра, която включва и тези, които са получили само една доза, тъй като преди това са боледували от COVID, е малко по-висока).

Здравен пропуск, показващ доказателство за ваксинация, възстановяване или отрицателен тест, е необходим за влизане в магазини, барове и ресторанти, качване на самолет или влак за дълги разстояния от лятото, а маските остават задължителни на закрити обществени места – но новите случаи нарастват с двуцифрени проценти всяка седмица в продължение на месец.

"Това, което преживяваме във Франция, очевидно изглежда като началото на пета вълна", каза миналата седмица здравният министър Оливие Веран, тъй като средната стойност за седем дни на новите случаи, макар и относително ниска, се покачва стабилно до 134 на милион .

Еманюел Макрон каза, че от 1 декември хората над 65-годишна възраст и тези в рисковите групи, които не са получили трета доза от ваксината, вече няма да имат право на здравен пропуск, като в същото време програмата за възстановяване ще бъде разширена до хората над 50 години.

Германия, където 66,5% от населението е напълно ваксинирано, е на прага на четвърта вълна, която може да бъде най-тежката досега, като регистрира най-високите си дневни нива на заразяване за последните две години през последните пет дни, с 48 640 нови случая. Средно за последните седем дни, това са над 381 на милион.

Ръководителят на германската агенция за контрол на заболяванията предупреди, че отделенията за интензивно лечение са изправени пред безпрецедентно напрежение, като каза, че страната е на "пет минути от полунощ", докато най-тежко засегнатите региони обмислят локдаун.

От понеделник в Берлин само хора, които са били ваксинирани или са се възстановили наскоро от COVID-19, ще могат да посещават ресторанти, кина и фризьорски салони. Федералният здравен министър Йенс Шпан предложи подобни правила за влизане и на публични събития.

Кристоф Спинър, инфекционист в университетската болница в Мюнхен Rechts der Isar, постави под въпрос дали дори тези мерки биха били достатъчни. "Това, от което се нуждаем сега, са съгласувани и строги действия от федералното правителство и не съм сигурен, че в момента имаме това", заяви той пред Observer.

В болницата на Спинър около три четвърти от лекуваните за тежък COVID са неваксинирани. Приблизително половината са имали вече съществуващи заболявания. "Тези, които казват, че това сега е само пандемия от неваксинирани, грешат", каза той.

С най-ниския процент на имунизация (62,8%) и най-високия процент на заразяване (повече от 1000 дневни случая на милион) от почти всички западноевропейски страни, Австрия ще наложи блокиране за неваксинирани хора в двата си най-силно засегнати региона тази седмица и може да продължи напред с подобни мерки в цялата страна. Канцлерът Александър Шаленберг каза в петък, че на неваксинираните хора в регионите на Горна Австрия и Залцбург ще бъде разрешено да напускат дома само по конкретни необходими причини, като например закупуване на хранителни стоки или посещение на лекар.

Немскоговорящите Австрия, Швейцария и Германия имат най-високите нива на неваксинирани хора в Западна Европа, въпреки че е трудно да се определят конкретните причини за колебанието на хората да бъдат имунизирани. В сравнение с южноевропейските държави като Италия или Испания, и трите досега са преживели сравнително леки вълни, което може би кара мнозина да подценяват колко смъртоносен може да бъде вирусът.

Те също така относително приемат, дори подкрепят, "алтернативната медицина" - в Германия, например, хомеопатичните лекарства могат да бъдат закупени в аптеките и се покриват от много задължителни здравноосигурителни фондове.

В бившата социалистическа Германска демократична република разпространението на ваксини срещу морбили и грип традиционно е високо – но Саксония, Тюрингия, Бранденбург и Саксония-Анхалт в момента са на дъното на националната диаграма за ваксинации срещу COVID. Специалният комисар на правителството за Източна Германия Марко Вандервиц предположи, че резистентността към ваксините може да има политическо измерение в родния му регион Саксония, бастион на крайнодясната Алтернатива за Германия.

"Има ясна връзка между подкрепата за AfD и отхвърлянето на ваксините", каза Вандервиц. В Австрия крайнодясната Партия на свободата (FPÖ) също подкрепя антиваксърските  възгледи с още по-голям ентусиазъм.

Междувременно в Централна и Източна Европа, голяма част от които излязоха от комунистическото управление преди едва 30 години, бедността, лошото здравно образование и дезинформацията се комбинират с вкоренено недоверие в правителството и държавните институции, за да доведат до най-ниските нива на ваксина в Европа.

В резултат на това девет държави от Централна и Източна Европа понастоящем имат най-високия брой смъртни случаи от коронавирус в ЕС за период от 10 дни. Румъния и България имат най-високите дневни нива на смъртност в блока – около 22 на милион – повече от 30 пъти над нивата във Франция, Испания и Португалия.

Въпреки обилните доставки на ваксини, двете страни са ваксинирали напълно изключително малка част от населението си. Само 34,5% от жителите на Румъния са получили две дози и 23,04% от българите. И двете наскоро наложиха по-строги ограничения, докато Латвия, друг окръг с ниско разпространение на ваксинация, наложи четириседмично блокиране още в средата на октомври. Чехия, Словакия и Русия също затегнаха мерките.

В Западна Европа въпросът сега е дали страните могат да ограничат тази последна вълна, без да се налага да прибягват до пълномащабни блокирания. Експертите казват, че отговорът вероятно е да – мерки като дистанциране, маски и ваксинация ще бъдат жизненоважни за събирането на хора на закрити места.

"Ако едно от тези неща липсва, ще видим ситуации, каквито сега виждаме в много европейски страни", каза Антонела Виола, професор по имунология в италианския университет в Падуа.

Ханс Клуге каза миналата седмица, че властите трябва да ускорят разпространението на ваксините, включително на бустерните дозиза рискови групи и дози за тийнейджъри. "Повечето хора, хоспитализирани и умиращи от COVID-19 днес, не са напълно ваксинирани", каза той.

Но общественото здраве и социалните мерки са еднакво жизненоважни, заявява той, добавяйки, че СЗО изчислява, че 95% от универсалната употреба на маски в Европа може да спаси почти 200 000 живота.

Прилагани "правилно и последователно", превантивните мерки "ни позволяват да продължим живота си, а не обратното", казва Клуге. "Превантивните мерки не лишават хората от свободата, те я гарантират."