Проучване: "Новите лица" за изборите няма да са "нови месии"

"Новите лица" в парламентарните избори на 4 април едва ли ще изпълнят ролята на "нови месии".

Нито един политически лидер или председател на партия или коалиция не може да се похвали с прогресивно нарастване на общественото доверие и подкрепа през последните няколко години, или дори с моментен позитивен баланс.

Изводът е от национално представително проучване на "АФИС", осъществено в периода 12-17 февруари сред 1000 пълнолетни български граждани.

Въпреки новите формации на терена, които по всяка вероятност биха прескочили четири процентния праг, и наличието на твърди ядра при старите партии, общественото настроение е умерено песимистично. Съчетано с рисковете, които носи пандемията и възможността за фрагментиран парламент, е много вероятно в началото на месец април да наблюдаваме по-скоро ниска избирателна активност.

Около месец и половина преди парламентарните избори електоралната картина в страната е динамична – неизвестните са повече от решените ребуси.

Задаването на стандартен въпрос за наличие на доверие с проста затворена скала на отговори "да", "не", "нямам мнение" показва, че към момента няма институция, чието доверие да надвишава недоверието. Единственото изключение, от всички власти и институции, които АФИС проверява в националните си изследвания, е Европейският съюз - 47% отговорили с да и 36% с не на директния въпрос.

Друга уговорка можем да направим за доверието към институцията на президента, която към момента е на нулева кота, с лек превес на недоверието - 42% заявяват, че му имат доверие, докато 43 на сто, че му нямат.

Една от отчетливите разлики между двете е, че докато ЕС запазва относително стабилно степента на доверие (между 45 и 50% за последните няколко години), то президентът търпи значима загуба, особено от средата на 2020 г. насам (преди този период президентът се е ползвал от доверието на повече от 50 на сто от пълнолетните българи, като до началото на миналата година, този дял е достигал близо 60%). Очевидната причини за тази динамика в доверието към "Дондуков" 2 е изостреният конфликт между Румен Радев и премиера Борисов.

Медиите и органите на местната власт изглеждат малко по-близки до хората. Въпреки превеса на недоверие, отговорилите с "да" са значителен дял от запитаните. Респективно това са 34% за медиите и 37% за местната власт. Редно е да отбележим, че през последната години наблюдаваме занижаване на споменатите относителни дялове - до преди 2-3 години имащите доверие в медиите и местната власт бяха стабилно около или над 40 процентния дял, показва проучването.

За периода на последния кабинет на Бойко Борисов законодателната и изпълнителната власт се ползват с доверието на по-малко от една четвърт от пълнолетното население. Въпреки по-високите дялове (около 30%) в началото на своя мандат, през последните 2 години правителството се радва на оскъдно доверие, което се генерира преди всичко от симпатизантите на управляващите ГЕРБ и в много по-малка степен от тези на националистическите формации.

Народното събрание, което през последните години традиционно функционира в режим на ниско обществено доверие, повтаря гореописания алгоритъм, но с една разлика – от самото начало на този парламент, доверието е било в порядъка на 20-23 на сто – т.е. законодателна власт с ниска обществена легитимност, посочват още социолозите.

С други думи, в навечерието на предстоящата предизборна кампания, основните държавни институции са с минимален резерв на обществена подкрепа и съмнителна легитимност в очите на избирателите. А това едва ли би довело до повишена избирателна активност или извънреден интерес към предстоящия вот.

Ситуацията с лидерите до голяма степен повтаря тази с институциите. С една разлика - нито един от политическите лидери и най-разпознаваеми лица не успява да генерира повече доверие, отколкото недоверие. Дори и най-позитивните оценки са далеч от нулата на интегралния рейтинг.

По данни от национално представително проучване на "АФИС", осъществено в периода 12-17 февруари 2021 г. Интервюирани пряко в домовете им са 1000 пълнолетни български граждани. Проучването е извършено със собствени средства.