Политиката е среден жанр на драмата и комедията

Политиката е като драмеди – среден жанр на драмата и комедията. "Тя се преструва, че е изключително сериозна, а от друга страна, допуска грешки, които са нелепи и често смешни. Политиката, ако се опита да бъде смешна, тогава истинските сериозни ще се видят по-лесно", заяви пред Bulgaria ON AIR журналистът Драгомир Симеонов.

Американското кино често отразява политически теми, докато българското "все още предпочита да забавлява, отколкото да каже истината", допълни той.

"Ние също разказваме нашите политически избори, дори сме филмирали някои от тях, но не се откриваме, гледайки филма след това. Забравяме, започваме да гледаме в друга посока, докато специално американското кино доста се е развило в това конкретно да се захваща с един проблем и да го разработва непрекъснато на екрана", изтъкна той.

Според журналиста за киното са важни и кои са героите на процесите, които описва.

"Това е различно при всеки избори: има нови лица, а някои са същите, едни сменят нагласата си, а други остават с една и съща. Киното хваща тези герои. Представяме си политиката като нещо доста абстрактно, но не е така. Най-важният инструмент, който имаме, е да преценим какъв е човекът. Киното хваща този човек и започва да разказва човешки истории", посочи Симеонов.

Той даде пример с филма "Да разлаем кучетата" – сатира, която по думите му е пресъздала политически момент чак след 25 години: "Киното, ако хване характера на играчите, става пророчество".

"Популярността на политиците ги прави център на разказа, но не познаваме кои са тези хора. Екранът на телефона трудно би могъл да ни разкаже какви са тези хора. Колкото повече книги четем и филми гледаме, толкова по-лесно можем да хванем дребни нюанси за държанието им", смята Симеонов.