България - страната без годен елит

Часове преди да смени поредния здравен министър, изваден от нерви от въпросите на интервюиращия го, премиерът попита: Кой ще ми плати това здраве?.

И се оплака, че е "вече един истински преуморен човек" заради напрежението и работата си за държавата.

Въпросът му е съвсем на място. Не само заради личното му здраве, което, ако се съди по интервюто, наистина буди тревога и съчувствие, а понеже въпросът за здравето и плащането в момента си задават всички българи.

Само че досега не се е чувало за финансови проблеми и чакащи пациенти в правителствена болница. И, от друга страна, именно премиерът би трябвало да знае отговора на въпроса, който задава, пише в анализ Дойче веле.

Липса на реформа, както и на "виждания" за нея

През април, когато разказа за паметната си среща на едно кръстовище с втория си министър на здравеопазването, премиерът обясни как от разговора им разбрал, че имат "напълно сходни виждания за здравната реформа".

От всичко, случило се и преди, и след този разговор обаче е напълно ясно, че няма никаква здравна реформа, понеже няма и никакви виждания за нея.

Доказа го и изминалата седмица, преминала в яростно предъвкване на неща, за които се говори от години, но никога нищо не се прави. Като митичната здравна карта на страната и електронната карта на осигуряващите се, чието здраве става все по-неосигурено. Като размера на здравната вноска, който сега пък щял да се намалява. Като остойностяването, което трябваше да е готово миналата зима, но още не е започнало. И, разбира се, прословутото въвеждане на доплащане, което всъщност отдавна е въведено.

Нищоправене, протакане и въртене в кръг

Навсякъде, където се изискват коренна промяна, широка компетентност, дългосрочна визия, целенасочено усилие и последователно действие, наблюдаваме същото нищоправене, протакане и въртене в кръг.

Затова кризата в здравеопазването е симптом за системната неспособност на българското общество да плати цената и да излъчи обща идея, градивна енергия и годен елит за решаване на най-сложните си проблеми.

Само желанието, което сега е модерно да се нарича политическа воля, не е достатъчно, дори когато е силно и искрено.

А когато това желание системно се разминава с нивото на компетентност, се стига до напрежение и преумора, от които явно все по-драматично страда и българският министър-председател, завършва статията.