Алфа рисърч: Доверието към ГЕРБ ерозира

За първи път, откакто ГЕРБ пое властта, се забелязват признаци на ерозия в моралния кредит на доверие, който преди година и половина избирателите дадоха на партията на Бойко Борисов. Това показват данните от редовното тримесечно проучване на Социологическа агенция Алфа рисърч, проведено в периода 4–12 декември 2010 г. сред 1002-ма пълнолетни граждани от цялата страна.

Своеобразната класация на антисъбитията, оказали най-негативно влияние върху общественото мнение, се води от групата на 16-те депутати, които напуснаха гласуването в Народното събрание, за да получат скъпи мобилни телефони. Отрицателният отзвук от медийния експеримент е огромен и достига до 70% от българите.

На второ място с 67% се нарежда сагата около бившия директор на Фонд Земеделие Калина Илиева. На трето, с 51%, разкритията около имотите на Цветан Цветанов и Андрей Иванов. 43% поставят в групата на рушащите доверието към управляващите скандали скъпоструващото пътуване на българска културна делегация начело с министър Вежди Рашидов във Венеция за награждаването на филма на Мишел Бонев, предизвикало разследване от италианската прокуратура.

Втора ос от негативни обществени реакции се формира около предизвикалото бурни дебати и протести управление на парите за здраве. 55% оценяват отрицателно решението на правителството да прехвърли част от резерва на Здравната каса към националния бюджет, 46% се солидаризират с лекарските протести.

Позитивите за имиджа на ГЕРБ през последните месеци идват основно от избирането на Кристалина Георгиева за еврокомисар и европеец на годината (67%) и от започналото събаряне на незаконни строежи (46%) след години на държавно толерирано беззаконие.

Подписаните споразумения с Русия за строежа на Южен поток и на АЕЦ Белене предизвикват противоречиви реакции в обществото. Около една трета от българите ги оценяват положително, но над 40% се въздържат от определено мнение, преди да станат ясни повече детайли по проектите.

Изследването показва, че общественото мнение реагира много по-силно и остро на казуси, свързани с моралните стандарти на политическия елит, отколкото на чисто експертни и политически теми. В резултат от активизацията и динамиката на обществените нагласи настъпват съществени промени в оценката за ключови министри от кабинета Борисов.

С ръст от 11 на сто Росен Плевнелиев получава най-висок индекс на доверие, Цветан Цветанов слиза от първото място в рейтинга на министрите. Въпреки че вътрешният министър продължава да бъде най-харесваният представител на кабинета, критичните настроения към него нарастват.

Сумарно той бележи спад от 12 на сто в личния си индекс на доверие, и с тези стойности заема второто място. Разместване е налице и при третото и четвъртото място. Скандалите около Калина Илиева костват на Мирослав Найденов 5% спад и така той остава на статистически значима дистанция след външния министър Николай Младенов. Външният министър продължава тенденцията от предишните месеци на ръст в позитивните оценки за дейността си.

За силата, с която отекват скандалите по българските политически върхове, говори и сривът в доверието към културния министър Вежди Рашидов. Негативните оценки за дейността му достигат 19%, което е рядкост за културен министър, а индексът му на доверие спада с почти 8 на сто.

Проблемите около финансирането на университетите и БАН носят негативи и на министър Сергей Игнатов (спад от 7%). В месеците обаче, когато се дебатираше и приемаше бюджетът за 2011 г., най-големите негативи се концентрират във фигурата на финансовия министър Симеон Дянков.

Освен Росен Плевнелиев и Николай Младенов, третият министър с позитивна тенденция е Трайчо Трайков, на когото симпатизират значителна част от бизнеса и висококвалифицираните служители от големите градски центрове.

Спадът в доверието, който се наблюдава при по-голяма част от министрите, закономерно води и до спад в цялостната подкрепа за правителството. През декември негативните мнения (39%) вече значително преобладават над позитивните (24%).

Макар по-слабо изразена, аналогична е тенденцията и при министър-председателя. Положителните оценки за дейността му продължават бавно да намаляват, но балансът остава позитивен (42% положителни оценки срещу 29% отрицателни).

В равносметката за управлението на ГЕРБ до този момент е налице същият малък, но симптоматичен обрат – 46% доволни, срещу 51% недоволни. Честата промяна в позициите и скандалите от последните месеци в редица сфери ерозират в най-голяма степен доверието към кабинета. От своя страна липсата на убедителна морална алтернатива удържа подкрепата за управлението в достатъчно високи граници.

Симптоматично е, че една от най-активните политически фигури през периода, президентът Георги Първанов, продължава да губи обществена подкрепа и ножицата между доверие и недоверие плътно се затваря (32% положителни оценки, срещу 31% отрицателни).

Доколкото основната промяна, която изследването регистрира, е в мненията и позициите на мобилните избиратели, а те обикновено избират своя фаворит непосредствено преди изборите, съществени размествания в електоралната картина на този етап не се наблюдават. ГЕРБ запазва преднина пред политическите си опоненти с 27%.

БСП излиза от най-дълбоката си криза и леко подобрява позициите си (15,2%), но все още остава на значима дистанция от ГЕРБ. ДПС пази електоралното си ядро от около 5%. Устойчиви остават позициите и на Синята коалиция (4,4%). Към момента Атака е овладяла спада, който претърпя през предишните месеци, и печели 3% електорална подкрепа.

Като цяло, динамиката на обществените нагласи през 2010 г. сочи, че през 2011 пред управляващите се очертават две основни предизвикателства – съхраняване на започналия да ерозира морален кредит на доверие и преодоляване на негативните икономически тенденции.