Tанц върху жарава в деня на Константин и Елена

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който  въвежда християнството като официална религия във Византия.  Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос,  построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил  разпнат Исус. Това събитие се смята за едно от най-важните в историята  на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци. 

 

Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с  предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че "Еленка и  Костадин носят градушката в чувал". 

 

Това е денят на игрите върху огън - нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.   Празникът започва няколко дни преди деня на свети Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също с  почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

 

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг.

 

Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Свети Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени.

 

Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние  нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето  или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.   След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза  с приготвения курбан.  

 

Имен ден празнуват Константин, Елена, Костадин, Костадинка.