Нов бунт! Този път в Аджисан махала

Май отдавна не сте виждали как БЪЛГАРИН ГАЗИ А????? Ще ви се припомнят май скоро военните действия от войните. ЩЕ ВА СГАЗИМ, *** и всякаква друга ***. Ние ви даваме къде да живеете, храна, вода, живот, вие как ни се отплащате *** грозни. Май само секира ще ва опрай вас. отговор Сигнализирай

Биография на Генерал Луков:Роден е в град Варна на 6 януари 1888 година. Завършва Военното на Н.В. училище през 1907 година и му е присвоен чин подпоручик. Участва във войните за национално обединение 1912-1918 г. като адютант на артилерийски полк, командир на батарея и на артилерийско отделение. Достига чин майор. Участва с 1-ва и 5-та дивизии във всички бойни действия в Първата световна война.В българското общество за него е жива легендата [1][2] за спасяването на град Кюстендил от окупация и анексиране към Сърбия в края на Първата световна война, когато на 28 септемрви 1918г. останал на позицията напълно сам с 4 оръдия и няколко местни овчари и козари, които му подават снарядите открива убийствен огън по настъпващите между Царев връх и Калин камък сръбски войски командвана от полк. и спира настъплението им към българските окопи опразнени от участващите във Владайското въстание войници.След войните е командир на 4ти артилерийски полк, началник на Артилерийската стрелкова школа (1924 - 1928г.), на Учебното отделение в Артилерийската инспекция (1928 - 1934г.), командир на 2-ра и 3-та пехотна балканска дивизия.От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 година генерал Христо Луков е Министър на Войната в правителството на Георги Кьосеиванов. Като министър извършва разформироването на Военния съюз през март 1936г. и въстановяването на унищожената от Ньойският договор Българска армия, цялостната й реорганизация, превъоръжаване и модернизация, което му спечелва много привиърженици.На 25 януари 1938 е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса. От 1932 година до смъртта си е лидер на силния Съюза на българските национални легиони, който е възприеман като масова крайно дясна опозиция на правителството на Богдан Филов. Няма автентични документи подкрепящи твърденията, че е настроен антиеврейски,[3] такъв въпрос в България не стои защото евреите традиционно са считани за част от нацията[4] и са едни от най-лоялните граждани на Царството, но той е дълбоко признателен на немците върнали Добруджа, Беломорието и Македония в българските граници и давайки си сметка за тяхната мощ по никакъв начин не си позволява да се изказва критично за идеологията им и не се противопоставя на "Закона за защита на нацията" - цената която трябва да се плати за да не бъдат депортирани българските поданици от еврейски произход от старите територии на държавата.Пред легионерите Луков подчертава, "че България има свой път и ние ще се ръководим само от нашите интереси."[5]Кирил Никифоров Ганев съвременник и съратник пише: "Генерал Хр. Луков беше в центъра на една кампания, за излизане от войната, което можеше да стане с мълчаливото съгласие на Германия, защото това можеше да ползва и нея ...така се нарушават сметките на Съюзниците(в случая Великобритания и САЩ)....България във въоръжен неутралитет да запази комуникациите си с Гърция, през Албания и западна Македония. При това положение Съюзниците изгубват ценни козове за намеса, а Монархът губеше абсолютната си власт." След правителствена смяна под обществения и на войската натиск, царя да бъде изолиран от властта и България да излезе от войната, подобно на Турция в предходните години, в благосклонен към Хитлер неутралитет, има и мнения, че напротив целяло се е страната да се ангажира още по-тясно с Германия. Според Илия Станев[6] едно правителство начело с ген.Луков е било в проектиран състав: полковник Пантев министър на Вътрешните работи. Сотир Янев на Външните (и двамата убити наскоро след ген.Луков), Кръстьо Пастухов, Георги Марков от Плевен (бивш народен представител от социалдемократите), проф.Владикин, Илия Станев и др. Ген. Луков провежда срещи с партийни лидери като Димитър Гичев и Кръстьо Пастухов, които съвсем не са про-немски настроени.Пенсионираният генерал Луков е убит на 13 февруари 1943 година вечерта от терористката с еврейски произход Виолета Бохор Якова член на бойна група на БКП за политически убийства ръководена от Иван Буруджиев. Генералът застрелян в гръб, пред очите на малката си дъщеря докато влиза в дома си. Следващи жертви на атентаторите са полковник Пантев и социалдемократът и народен представител Сотир Янев. Неколкократно се провалят опитите за убийство на обикновеният радиоинженер Кулчо Янакиев, който успешно засича и заглушава предаванията от съветска територия върху вълната на радио София. Тогава апарата на Никола Гешев успява да унищожи терористичните групи.Опелото на генерал Христо Луков е с изключителни почести в храма на Военното училище, присъстват Царя, Принц Кирил, министри, дипломати. Легионери и граждани правят шпалир от няколко реда от моста на Перловската река на бул.Евлоги Георгиев по входната алея на Военното училище до черквата, над 12 000 души идват да се поклонят пред българският генерал. Погребан е в централните софийски гробища недалеч от Стефан Стамболов.Ген. Христо Луков е автор на статии и студии на военна тематика, предимно в областта на артилерията и техническото оборудване на армията, които са високо ценени от военните специалисти. отговор Сигнализирай

Второ денонощие Катуница е център на етнически размирици между българи и роми. Българите дадоха две непрежалими млади жертви. Ромите се разделиха с няколко опожарени вече къщи. Тук изниква въпросът "Кое е по-важно - мъртвите българчета или ромските хасиенди?". Отговорът е почти толкова лесен, колкото на въпросът "Адекватни и безпристрастни ли са националните ни медии?". Срам за журналистиката бе начинът на отразяване на размириците в национален ефир. Каква беше причината, некадърност или преднамереност?ТВ екипите и журналисти засипаха генерален комисар Калин Георгиев с въпроси "Защо е допуснато опожаряването на ромските къщи?. Толкова ли драги "колеги" жалите за тези къщи. Зададохте ли въпросите "Защо се допусна убийството на един български младеж?", "Защо се допусна смъртта на втори български младеж?", "Защо ромските фамилии се чувстват недосегаеми?". Не са ли именно това правилните въпроси? Защо не ги зададохте?Националните телевизии отразиха подробно палежите тази нощ. Къде бяха снощи, да отразят убийствата и размириците? Защо само Plovdiv24 започна още от снощи да следи темата и да информира? Защо националните телевизии мълчаха до днес? Толкова ли по-важни са ромските къщи от българските животи? отговор Сигнализирай

не е виновен този дето яде баницата, а този ,който му я дава отговор Сигнализирай

Ясно се вижда, че става дума за бунт против болезнените социални неравенства, против това, че държавата защитава богати престъпници, но е неспособна да подсигури елементарна сигурност и спокойствие за обикновените граждани. Невъзможността за разрешаване на тези проблеми по легален път понякога води до преливане на справедливия гняв на хората в насилствени действия. Последното е изгодно за една система, която привилегирова мутрите пред гражданите.Точно за това властите се страхуват от политизирането на случая, т.е. от назоваването на този очевиден факт с истинското му име, а именно проблем на неравното третиране на гражданите в зависимост от социалното им положение. Точно по тази причина Борисов обяви, че това не е политически, а криминален проблем. отговор Сигнализирай