Нова мода в заложните къщи: Оставяш диаманти за пари

Кредитирането срещу диаманти в заложните къщи е най-големият хит в бързите заеми в момента у нас, показва проучване на "24 часа”.

Тази тенденция е от последните два месеца и се засилва, разказа пред изданието Лазар Белев, юрисконсулт в голяма национална заложна къща. Според него в България има цяла прослойка, която залага ценните камъни при нужда.

Обикновено българите, които залагат диаманти, са от средната класа. Много често това били разочаровани влюбени - годеници или хора, получили подарък за Коледа. Заложните къщи посещавали обаче и наследници на бижута.

“Предпразнично стават и чудеса. При нас дойде строителен предприемач, който заложи своето “Порше Кайен” срещу 90 000 лева. Клиентът имаше строителна фирма и доста сериозно забавяне на плащанията си към работниците.

За да няма проблеми с инспекцията по труда, той реши да заложи за около един месец поршето, докато му пристигнат пари от друго място. След това дойде отново и си откупи колата. Беше раздал вече заплатите на работниците си за Коледа”, разказва още Белев.

Той отчете, че освен това често се случва да се оставят и много картини на български майстори, които се залагат за по 7000-8000 лв. Като цяло обаче в момента хората били притиснати от нуждите си и все повече започнали да оставят като залог вещи, без които могат да изкарат зимата - предимно телефони, телевизори и лаптопи.

Златото винаги е било актуално и продължава да е сред най-залаганите стоки, твърдят експертите. При телефоните се очертала тенденция хората все по-рядко да си купуват скъпи модели.

Напоследък станали доста по-практични - ако ползват  GSM само за разговори, не давали пари за скъп модел.

И друга интересна тенденция се наблюдава в последно време, отчитат от бранша. Xората все по-често са започнали да оставят в заложните къщи личните си ценности като златни пръстени, колиета и обеци, преди да отидат някъде на път или почивка.

Така притежателите на ценностите били сигурни, че след като се върнат от почивка, ще си ги получат обратно срещу минимална сума. В противен случай те рискували да станат жертва на кражба. На практика срещу 10-20 лв. хората купували сигурност за ценните си вещи.

Според статистиката само 3 от 1000 залога са крадени вещи. В една законно работеща заложна къща е изключително трудно да попаднат такива предмети, категорични са от бранша.