Ще си имате студент? 500 лева на месец

Колко излиза месечната издръжка на един студент в България? Още ли има социални придобивки за мераклиите да учат? Дали не е икономически по-изгодно да учиш в Техническия университет в Русе или в този в София? Ще стигнат ли 200 лева на месец, ако детето учи медицина в Плевен, а във Варна - как са цените на квартирите.

Това са въпросите, които си задава всеки родител, още преди порасналото му вече дете да издържи и един кандидатстудентски изпит, пише “Труд”. Изборът на специалност от повечето семейства е направен още през септември. Сега обаче идва още по-важната тема - къде да се кандидатства и дали ще успеем да издържаме нашия бъдещ висшист.

“Труд” направи груба сметка за най-належащите разходи в университетските градчета у нас.

Както и да се смятат разходите на месец за един студент, все се получават 400-500 лева, които трябва да се отделят от семейния бюджет за бъдещия висшист. Независимо дали учи във Варна, Търново, Пловдив или София.

Това показва справка за най-належащите разходи на младежите със студентски книжки в ръка. Минималната сума е 200 лева, а максималната (без изхвърляния) е около 600 лева. В нея влизат парите за квартира или общежитие, режийните, транспортът, храната, джобните и за културни мероприятия/дискотеки.

Перото “креват” се оказва най-скъпото за младежите - от 50 до 150 лева е минималната сума на месец, която се дава за квартира, обясниха младежи. Сметките за храна са доста разтегливи и индивидуални - около 5 лева общо е средно минимумът за обяд, вечеря и напитки в мензите. Хапването навън не е евтино, дори да се заложи само на пици и сандвичи. Разходите за градския транспорт са различни - от 70 стотинки за билетче (В. Търново) до 21,50 лева картата за цялата мрежа в София.

Проблемът е, че работата е кът, а стипендиите - не стигат.

Да си студент у нас си е доста скъпо удоволствие. Една средна заплата едвам стига да се покрият елементарните разходи за живот на един бъдещ висшист. Да не говорим, че пари за разни глезотии като културен живот или нови книги по правило няма. Има за евтина храна в мензите, за промоционален билет за кино, за ксерокопия на учебници и за мизерни стаи из общежитията.

Беднотията не е нещо нетипично или ново за студентстването. Проблемът е в това, че след ученето и дадените пари за уж безплатното ни образование мизерията пак остава. Родителите, които сега пресмятат къде да изпратят детето си, знаят, че дипломата не гарантира нищо. Дори често е път към борсата на труда.

Българинът винаги е давал мило и драго за образованието на детето си. Но вече май само дава.