Галеви се изпариха с паричната си гаранция от 100 бона

Дупнишките бизнесмени Братя Галеви освен че се изпариха, вместо да излежават присъдите си в затвора, са си прибрали и паричната гаранция от 100 хил. лева – по 50 бона за всеки от тях.

Това ставя ясно от думите на правосъдния министър Диана Ковачева пред министрите на последното правителствено заседание, показва публикуваната стенограма.

Тя чак сега научила, че Братя Галеви не са с мярка за неотклонение "парична гаранция", както Ковачева си мислела.

Оказало се, че през декември 2010 година по искане на защитниците на Братя Галеви Кюстендилският окръжен съд е изменил мярката за неотклонение от парична гаранция в подписка за всеки един от тях. Подписката е най-леката възможна мярка за неотклонение.

„Това означава две неща. На първо място, че от момента, в който съдът е постановил това свое решение, държавата е била длъжна да освободи паричната гаранция. Това означава, че стоте хиляди лева, които се смяташе досега, че са налични като парична гаранция и могат да бъдат усвоени от държавата в резултат на отклоняването на Братя Галеви, на практика са им върнати“, разяснява Ковачева.

По думите й към момента и двамата са в нарушение на взетата мярка поради промяна на местоживеенето, без да уведомят съда.

„Това означава, че не както досега се обсъждаше, че те са с парична гаранция и могат свободно да се придвижват из територията на България, без да уведомяват съда, и може и да не знаят за това, че е постановена осъдителна присъда. В този случай, отклонявайки се след постановяването на присъдата, на практика те са в нарушение на взетата мярка, защото са били длъжни да уведомят съда за промяната на местожителството си и изобщо промяната си“, добавя министърът.

Заради изчезването на дупнишките бизнесмени и по заръка на Борисов миналата седмица  е била проведена експертна дискусия с участие на представители на прокуратурата, на съда и научните среди. Участниците в тази дискусия били категорични, че няма нужда да бъде променян НПК към този момент.

„Това е така, тъй като всяка една промяна ще наруши чувствително баланса за защита на човешките права и това означава, че оттук нататък, ако има такава промяна, България ще бъде осъждана от съда в Страсбург“, мотивира позицията Ковачева.

Първоначално Борисов поиска законови промени в НПК, които да позволяват, щом "съдията тропне с чука и каже: От днес, от този миг, ти вече си затворник", полицията веднага да арестува обвиняемия.  Още тогава обаче правосъдният министър го разубеди с аргумента, че ще се нарушават човешки права.

Министерство на правосъдието е поискало от съдилищата в София да дадат информация за своята практика при постановяването на мерки за неотклонение. Установено е, че практиката им е противоречива.

„По повод на това аз в качеството си на министър на правосъдието изготвям един проект и тази седмица ще го изпратя до Върховния касационен съд с питане за постановяване на тълкувателно решение от страна на Върховния касационен съд относно противоречива съдебна практика при решаване на въпросите за мерките за неотклонение", казва Диана Ковачева.

„Това е хубаво да се изговори, да го знаят хората, за да не се налага да влизат в спор вътрешно министерство, прокуратурата, съдии и други“, казва премиерът пред министрите си.