Разходите ни за хляб вече стигнаха тези за пържоли

Разходите ни за хляб вече стигнаха тези за пържоли. Това показва сравнителен анализ на цените на основните храни и потреблението на домакинствата у нас на икономическите си страници "24 часа". Заради рекордно скъпото жито заводският бял хляб вече масово се продава по 1,10 лв. за 700 грама. В същото време пържолите струват средно по 8 лв./кг но може да се намерят и по 6. По данни на браншовите организации на ден ядем по 250-300 грама хляб, а според статистиката потреблението на свинското е 16 кг годишно. Преизчислено, това прави по 7,5 кг хляб и 1,3 кг пържоли на месец.

Под заглавие "Храните отново поскъпват - скоро не само те" Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч" анализира инфлацията. Изводът, който той прави е, че политика, която да влияе на тези цените на хранителните продукти, е изключително трудна. Икономистът обобщава: "От гледна точка на потребителите полза може да има от политики, намаляващи административните разходи на производители и търговци, от защита на конкуренцията и в крайна сметка - от икономически растеж и общо увеличение на доходите".

Дребните хлебопроизводители ще фалират, ако брашното поскъпне, прогнозира в интервю за "Новинар" Едуард Стойчев, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. "Аз не съм убеден, че ще има драстично повишаване на пшеницата, съдейки по това, което се случва по световните борси. Тази година там има по-малка реколта, около 6 милиона тона в световен мащаб", пояснява Стойчев. Според него има и спекула с цената на зърното. "При положение че в момента всички играчи се опитват да си продадат по-скъпо зърното, за да спечелят повече пари. Въпросът е дали това тяхно желание - да направят спекулативна печалба, ще бъде удовлетворено от отсрещната страна, която трябва да купи", допълва Стойчев. Темата за поскъпването на хляба е водеща и за "Монитор". Според ежедневника цената на хляба се надува с 45 на сто от пещите до щанда в магазина.

"Дума" се включва по темата като помества интервю с финансовия експерт на КТ "Подкрепа" Мика Зайкова. Тя призовава за спешни мерки срещу оскъпяването на живота. "Минималната работна заплата трябва да стане 330 лв. от 1 септември, пенсиите - да се индексират с 15 процента, а от 1 януари - с още 10 на сто", категорична е Зайкова. По думите й през следващия месец инфлацията ще скочи с 6-7 процента. "Това на практика означава допълнително обедняване на хората, тъй като доходите им не мърдат", аргументира се финансовият експерт.

Бедността е тема засегната и от "Телеграф". Вестникът фокусира вниманието върху бездомниците в София. Клошарите вдигнаха стандарта и вече не ходят по кофите пеша, а с коли. Новият вид бездомници си докарват понякога близо 2000 лв. заплата от връщане на метали за вторични суровини.

"Сега" друга цитира интересна статистика. Кризата е ударила най-силно по списанията в издателския бизнес. Данните на НСИ за периода октомври 2010 - декември 2011 показват голям срив през 2010 г., когато за първите 9 месеца от сергиите са изчезнали 40 списания.

В същото време "24 часа" съобщава за споразумението между Алжир и България, в което се казва, че ще ни бъде върнат дълг в размер на 14,3 млн. щатски долара. Договорът е бил подписан по-миналата седмица в София, без никой да разбере, извежда под глава изданието. Нито Министерството на външните работи, нито това на финансите са съобщили радостната вест.

Информацията обаче бе потвърдена официално от Посолството на Алжир, чиято държавна политика е насочена към изчистване на всички висящи борчове. Сделката е била подписана на 19 юли в София от финансовия министър Симеон Дянков и посланика на Аржир в България Ахмед Буташ.

Комисията за защита на конкуренцията приключи с беззъбо решение разследването си за българския пазар на горива, aнонсира на първа страница "Сега". Вчера антимонополният орган изненадващо обяви, че в петролния бизнес няма картели, монополи и злоупотреби и съответно никой няма да бъде наказван с глоби.

От около 3 месеца Камарата на строителите в България прави мониторинг на обществените поръчки в строителството. В интервю за "Труд" директорът на сдружението Иван Бойков заявява: "Въпросът не е дали законите се спазват. Те се спазват, няма какда е обратното. Но законите по принцип, както и Законът за обществените поръчки, дават само една рамка, в която трябва да се проведат процедурите. Навсякъде има отворени вратички и е въпрос на творчество от страна на онези, които възлагат поръчките, да минат през тях." По думите му тази част от държавната администрация, която добре познава европейските процедури и изисквания, се е специализирала в заобикалянето на закона. "Интересите са твърде големи и твърде големи средства серазпределят. Има и политически привкус, защото е много хубаво да откриваш непрекъснато магистрали. Всичко това сме го обсъждали с ресорните министри, давали сме им типови проекти, събрали сме проблемите, негативния и позитивния опит. Но у нас нещата се променят само под външен натиск", допълва още Бойков.

Новината, че лифтовете на Витоша тръгват е отразена от всички водещи издания днес. От утре тръгва Симеоновският и Драгалевският, като ще работят през уикенда и по празници. Това обявиха Радослав Пеев и Петър Петров от "Витоша ски", посочва "24 часа". И тази година обаче ски сезонът на планината може да се провали, предупреждават от холдинга. "Причината е, че де юре на Витоша няма ски писти, а ливади и пасища. Така те не могат дабъдат категоризирани по Закона за туризма и карането по тях е незаконно".

Един абсурд по-малко, коментира на първа страница "Капитал Daily". Най-черният текст в Търговския закон за бизнеса напоследък - този за фалит със задна дата, е на път да остане в миналото. Празнота дава възможност при несъстоятелност всяка сделка от миналото, случила се дори преди 10 години, да бъде разваляна. Така например, ако гражданин си купи апартамент, може да го изгуби, ако строителят влезе в процедура по несъстоятелност към дата, по-ранна от сделката, посочва изданието.

"Законът за конфискацията допуска прането на пари през фирми" е заглавието над интервю в "24 часа" с Тодор Коларов, бивш председател на Комисията за конфискация на незаконно придобито имущество. В отговор на въпрос Коларов цитира моменти от доклада на Еврокомисията: "Законът не отразява всички отправени препоръки, като специалистите изтъкват и други потенциални недостатъци." Той не покрива всички корупционни практики, не е достатъчно ефективен към юридическите лица, а именно там се крият и изпират пари от незаконна дейност." По думите на Коларов законът може и да опъва политически чадър.

Опашки от македонци се извиха пред Държавната агенция за българите в чужбина, информира под глава "Преса". Въпреки жегата мераклиите чакаха с часове, за да получат документи за български произход. С тях после кандидатстват за наш паспорт. Той от своя страна им гарантира ниски такси за университетите и привилегии като на българските им състуденти. Освен това второто гражданство им осигурява и безпрепятствено пътуване в страните от ЕС

"Жителите на Челопеч се боят за живота си" е водещото заглавие за "Дума". Гражданите твърдят че, домовете им се рушат и потъват. Това е следствие на взривовете, който златодобивната фирма "Челопеч Майнинг", чийто собственик е канадската "Дънди Прешъс Металс", извършва.

На първа страница "168 часа" алармира: Заради органичното замърсяване Черно море е на път да стане мъртво море, а най-хубавите ни плажове като Златни пясъци да смени структурата и цвета си.

Докато в Пловдив използват отпускарските месеци за улични ремонти, Столичната община остави тази работа за есента. Резултатът - ще има нови адски задръствания, алармира под глава "Труд". Ремонтът на мостовете по "Ботевградско шосе", който трябваше да се състои през юли и август, започва чак през октомври. Тапата до Телевизионната кула ще е до ноември.

Темата на "Труд" е посветена на артскандалите. В България има около 60 хиляди художници. Реално търгуваеми са около 300. А едва 20-30 са тези, които представляват високо колекционерска цел. Повечето от тях са стари майстори като Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора, Бенчо Обрешков, Генко Генков и пр.

Изданията не подминават темата и за ВСС. "Стандарт" коментира думите на председателя на Софийския градски съд Владимира Янева: "Взела съм на мушка трима съдии двойкаджии". "Към момента от 34 000 дела, които се разглеждат, забавени са 281 граждански и 30 наказателни. Това е един много малък процент. Лошото е, че при повече от половината от гражданските дела забавянията са само при трима съдии. Което за мен е изцяло субективен фактор. Има съдии, които очевидно не могат да си организират добре работата", казва още Янева.

Тя е категорична, че в този случай ВСС не е действал субективно. "След като от съвета се произнесоха, в петък на Апелативен съд прекратиха още едно дело по давност и в понеделник намерихме още две такива. Искам да ви кажа, че дела, прекратени по давност, са много голяма рядкост. И то - за такиваслучаи - убийство при превишаване на неизбежна самоотбрана, разпространение на хероин в изпитателен срок, измама в особено големи размери", уточнява Янева.

В интервю за "Преса" Нели Куцкова, говорител на Съюза на съдиите, подчертава необходимостта ВСС да бъде разделен на две колегии. "Той е общ по конституция. Затова и ние нямаме нищо против съвета да е общ по въпросите, отнасящи се еднакво за съд, прокуратура и следствие. Когато става въпрос обаче за атестирането на съдиите, за кариерното им израстване и за дисциплинарните им наказания, прокуратурата, която е страна в процеса /както и адвокатурата/, не може да има решаващо значение. Затова искаме разделянето на ВСС на две колегии по тези въпроси. Това не е прищявка на ССБ, това е европейски стандарт, установен от години. Той предвижда, че в държавите, в които правосъдието се управлява от съдебни съвети, мнозинството от членовете на такива съвети следва да бъдат "съдии, избрани измежду техните колеги". А ние - съдиите, нямаме никакви претенции да оценяваме и наказваме прокурори, защото не считаме,че познаваме спецификата на тяхната работа", коментира Куцкова. Според нея ВСС уволни съдия Тодорова в угода на министър Цветан Цветанов.