Дебне ни нова ценова заплаха

Надига се нова голяма ценова заплаха за скромните бюджети на българите, алармира вестник "Сега". Скъпият хляб се оказва по-малкото зло, като се очертава скок в цените на мляко, сирене, масло, кашкавал, месо, кайма, колбаси.

На първа страница "Дума" цитира изказване на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов: Хлябът не е обект на държавна политика, както в годините назад с решение на Политбюро да решим, че цената е 1,30 лв. за килограм. Те са свободни субекти, има определено движение, което наблюдаваме, но в рамките на стотинки - ако са го продавали по 90 ст., ще го продават 95 ст. - нещо такова.

Същевременно цените на пшеницата продължават възходящия си тренд, като в момента са с над 30 процента повече спрямо миналата година, съобщава по темата "Капитал Daily".

Докато Агенцията по заетостта се хвали с намаляване на безработицата вече трети месец поред, европейската служба за статистика Евростат отчита постоянно увеличение на негативния показател у нас, пише "Сега". Според европейските данни към края на юни безработицата у нас е стигнала 12.4 процента, което е ръст с 0.2 процентни пункта спрямо май и с цели 1.2 пункта ръст спрямо юни 2012 г.

Под заглавие "Невидимата средна класа" "24 часа" анализира последните данни, според които средната класа по света ще се увеличи с 2 милиарда души до 2030 г. Според Красен Йотов, икономист от "Индъстри уоч" този слой в обществото у нас е концентриран в 4 големи града - София, Пловдив, Варна и Бургас. Това се региони, характеризиращи се с ниска безработица и сравнително стабилни доходи.

Делът на лошите кредити стигна небивал връх. Тази новина е водеща за "Сега" и "Капитал Daily". Почти 17 на сто от отпуснатите от банките заеми са с големи просрочия - над 3 месеца, показват данните на БНБ за второто тримесечие на 2012 г. Въпреки това печалбата на банковата система расте. Необслужваните заеми вече са 16.86 процента. Това е нов пик, след като през първото тримесечие бяха достигнали 16.21 процента. Ръстът щеше да е още по-жесток, ако не беше раздвижването в кредитирането. Според статистиката на БНБ обемът на банковото финансиране, макар и слабо, расте.

Мобилните оператори вече могат да вдигат цените, като включат в тарифите си и ръста на инфлацията, съобщава под глава "Преса". Клаузата, записана с дребен шрифт в договорите, е в сила от март тази година.

Пред "Монитор" Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството, информира: Основен ключов приоритет е автомагистрала "Хемус", както и четирилентовите скоростни пътища, един от които е този до Видин. Важно е до 2020 г. да стане готов и най-тежкият лот 3 от "Струма" между Благоевград и Сандански, който минава през Кресненското дефиле и там ще се строи тунел. Приоритет ни е и прохода Шипка.

Изпълнението на останалите проекти, като например за скоростния път Русе - Шумен, ще зависи от наличните средства." По думите на Павлова реализацията на големите пътни проекти върви по план.

Пред "Стандарт" министърът на здравеопазването Десислава Атанасова разкрива подробности около преговорите с фармацевтичния бранш за цените на лекарствата. "Няма да отстъпя по отношение на намаляването на надценката, категорична е Атанасова. По време на преговорите фармацевтите протестираха. "Проблемът, който поставиха протестиращите, беше единствено планираното намаляване с 2 процента на търговските надценки върху цените на лекарствата в аптеките.

Този проблем беше представен пред обществото под един по-различен ъгъл, а именно, че намаляването на надценките в търговията на дребно ще доведе аптеките до фалит и така достъпът на хората до лекарства ще бъде затруднен. Факт е обаче, че и в момента, при сегашните проценти на надценките, в 39 общини в страната или няма разкрити аптеки, или пък ако има аптеки - те не работят по договор с НЗОК. С други думи - и при сегашните надценки в отделни райони аптеки няма, отчете Атанасова.

От водата в офиса лесно плъзва зараза, алармира в интервю за "Телеграф" Жана Величкова, председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки. "Замърсяването на водата в галоните идва от липсата на програма за хигиенизацията на автомата. Той се ползва с години и редовно трябва да се почиства цялостно, както и филтърът", посочва Величкова. По думите й хигиенизирането в момента се извършва на доброволен принцип.

Според челото на "24 часа" над 1500 обекта в София могат да станат потенциални мишени за терористичен акт. Сред тях, освен летището, Централна гара, автогарата и метрото са бензиностанции, хидротехнически съоръжения, магистрали и подлези.

"Мишените" влизат в т. нар. критична инфраструктура. На всяка е направена оценка на риска, която ги дели на "ниска", "средна" и "висока". Мерките за действие при терористичен акт срещу тях са разписани в новия план на Столична община. За първи път обаче той е писан от експерти на общината, полицаи, БАН и др.

Всички бедни държави имат сериозен проблем със сигурността си, обобщава в интервю за "Новинар" Тихомир Безлов, eксперт в Центъра за изследване на демокрацията. "Те не могат да инвестират големи средства в нея и съответно оттам започват и проблемите. Бедните страни не могат да имат скъпи агентурни мрежи, не могат да имат добре трениран състав за сигурност, както и технически средства за преодоляване на проблема с тероризма. Така че навсякъде в тази част на Балканите сигурността е много сериозен проблем. Режимът на влизане на чужди граждани в България не може да се спазва и оттам идва бедата", анализира Безлов.

В интервю за "Преса" Николай Цонев, бивш министър на отбраната, прави равносметка: "При ГЕРБ за първи път в историята на армията тя е с по-малък бюджет от полицията. За тези три години Министерство на отбраната е получило с близо 2 млрд. лв. по-малко спрямо 3-годишния бюджет от минали години. Което показва две неща: незачитане на системата за сигурност и че парите за отбрана отидоха в магистрали."

Планираното преместване на Агенция "Митници" от София в Русе вече трета седмица създава напрежение сред служителите на институцията. Тази идея ще разруши нещо, градено 133 години.  Историята не помни такова преселение, коментира в интервю за "24 часа" Иван Кучмов, началник-секретар в агенцията.

Местенето само ще затрудни работата на институцията. "Контактуваме  ежедневно с офицери за свръзка от ЕС, ГДБОП и други служби и ведомства. Как да я правим тази връзка - по телефона? По факса? Или ще се пътува всеки ден от Русе до София? Уж дребни неща, а сметката набъбва", пресмята Кучмов.