Кристин Лагард подаде оставка, напуска поста в ЕЦБ през февруари

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард ще се оттегли от поста през февруари – девет месеца по-рано от предвиденото. Това отваря процедура за избор на нов ръководител точно в момент, когато централната банка е изправена пред засилване на инфлационния натиск, съобщава Financial Times.

Напускането ѝ преди планирания край на осемгодишния ѝ мандат през октомври 2027 г. идва след месеци на спекулации за предсрочно оттегляне.

Мандат, белязан от пандемия и войни

Периодът, в който Лагард заемаше поста, беше белязан от най-тежката пандемия от един век насам, най-кръвопролитната война в Европа след 1945 г., най-големия инфлационен шок за едно поколение и търговска война със САЩ.

По-рано тази година 70-годишната Лагард призна, че когато е постигнала договореност с френския президент Еманюел Макрон да поеме длъжността, е смятала, че ще работи във Франкфурт пет, а не осем години.

Лагард, която ще напусне поста на 7 февруари, е водила преговори за поемане на ръководството на Световния икономически форум.

Тя е вторият президент в 28-годишната история на ЕЦБ, който подава оставка предсрочно. Първият ръководител на институцията, Вим Дуйзенберг, се оттегли след пет години на поста.

Кой ще бъде наследник на Лагард

В кратко изявление в четвъртък ЕЦБ посочи, че наследникът на Лагард ще бъде назначен от Европейския съвет.

Нидерландското правителство подкрепя кандидатурата на бившия управител на Нидерландската централна банка Клаас Нот за наследник на Лагард, докато Испания застава зад Пабло Ернандес де Кос – генерален мениджър на Банката за международни разплащания и бивш управител на Испанската централна банка.

Напускането на Лагард съвпада с оттеглянето на Изабел Шнабел, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, която ще напусне поста си една година по-рано – през януари, за да заеме висша длъжност в МВФ. Мандатът на главния икономист на ЕЦБ Филип Лейн изтича през май.

За назначаването на всеки нов член на Изпълнителния съвет, включително председателя, е необходима подкрепата на поне 16 от 21-те държави, използващи еврото, които представляват 65% от населението на еврозоната.