Милиционерският PR само вреди на МВР

Милиционерският PR само вреди на МВР, коментира "Сега". Преди седмица медиите гръмнаха с новината, че вътрешният министър Цветан Цветанов е оказал помощ на две катастрофирали руски туристки. По-рано четохме разкази за акцията по спасяването на блъсната от кола американска туристка в Симеоново. И тя, както и рускините, беше извадила късмета министерският кортеж да е наблизо малко след произшествието.

Всичко щеше да е прекрасно, ако министерската човещина не беше надълго и нашироко отразена. Една агенция цяла неделя пускаше през десет минути нови и нови подробности за героичния акт по спасяването на рускините. А телевизиите издириха всякакви свидетели - минали оттам преди, по време и след министъра. И историята заприлича на сапунена опера.

Не по-смислено е отразяването на работата на обикновените полицаи. Някоя умна глава очевидно е решила, че е много добре МВР да съобщава за всеки скромен успех на служителите си - явно за да им гради положителния имидж, от който толкова имат нужда. Поради тази причина да четем потресаващи със своята глупост съобщения.

"Интернет може да обърка изборите", предупреждава в интервю за "Труд" Ивайло Дичев, професор по културна антропология. Той е скептичен, че в интернет може да възникне нещо от типа на политическите сили, които познаваме от модерната епоха.

Новата форма на комуникация фрагментира каузите, изкушава всеки да бъде лидер, всеки да блогира, всеки да има различно мнение. При това хората се обединяват около "не"-то, което звучи много по-силно. Когато дразненето изчезне и движението се разпада.

"На миналите избори изследвахме влиянието на интернет върху гласуването, разказва Дичев. - Най-активни бяха Зелените, а те изобщо не влязоха. ГЕРБ тук-там маркираше присъствие, а спечели. Няма еднозначна връзка между присъствието в интернет и обществената подкрепа. Понякога ефектите са обратни на тези, които очакваш."

Според Дичев мрежата като всеки пазар усилва културните, а оттам и социалните неравенства. Прави умните по-умни, глупавите - по-глупави.

"Ядреният цирк "Белене" е водеща тема в "Капитал". С осветляването и вкарването в играта на новите инвеститори в проекта за АЕЦ "Белене" управляващите показаха колко сериозни са те.

Проблемът с този ход обаче е как изглежда българската държава. След като вече веднъж прекрати проекта като икономически неизгоден, сега го рестартира с кандидати, които вече веднъж са били отхвърлени като несериозни. Това, освен че показва абсолютна липса на стратегия и политика, кара всеки сериозен инвеститор да се замисли би ли искал да идва в страна, където "крупни фондове" не искат да покажат финансов отчет. Така че ходът може и да е политически правилен, но нелеп от гледна точка на държавата.

"Капитал" разговаря със Сам Реди, представител на компанията Global Power Consortium (GPC), която в момента проучва възможността да закупи проекта за АЕЦ "Белене" от българското правителство. Арун Савкур пък представлява основния инвеститор Quantum Group. Анчо Бадев е представител за Европа на GPC. Интервюто с тях е под заглавие "Никога не сме участвали в ядрен проект".

Арун Савкур обяснява: В САЩ нямаме енергиен бизнес. Това, което ние правим в САЩ, е да изграждаме партньорства, с които работим в чужбина. В проекта в България, за който говорим, ние ще влезем като инвеститор в дяловата част, а след това ще синдикираме целия дълг. Ще привлечем различни инфраструктурни фондове, с които да споделим дяловата инвестиция. За "Белене" няма да споменаваме никакви партньори, тъй като GPC тепърва започва проучването си."

Сам Реди признава: "Ние никога не сме притежавали ядрен проект и никога сами не сме работили по единичен проект от този мащаб."

Анчо Бадев отбелязва: "Аз съм директор на GPC от няколко месеца. Имам инженерна компания в САЩ, която прави бизнес в Азия и Северна Африка. С този проект - "Белене", се занимавам отскоро, но търсим и други възможности, включително в конвенционалната енергетика."

Парламентът и правителството все още не са размразили официално проекта "Белене", но Националната електрическа компания вече даде рестарт на харчовете за централата, съобщава "Труд". Вчера НЕК обяви обществена поръчка за консултант, който трябва да оцени активите и пасивите на проекта, така че да бъдат отделени от дружеството. Конкурсът е обявен два дни след като се появи потенциален частен инвеститор за централата.

"Една голяма златна дупка", коментира новината "Труд". Консултант по площадката, консултант за екооценка, консултант по разрушаването, консултант по реактора, консултант за риска, консултант по парите, консултант по загубите и накрая една голяма дупка. Това е историята на АЕЦ "Белене".

Тя може и никога да не бъде изградена (строи се от 32 години), но затова пък вероятно е най-добре консултираната атомна централа в цял свят.

Колко пари е платила България за съвети относно АЕЦ-а, сигурно никога няма да разберем. Нито едно правителство досега не е имало интерес да го изчисли. Вчера сезонът на златната дупка бе рестартиран с нова консултантска поръчка за 600 000 лв.

"Властта демонстрира класика в жанра "данъчен поп фолк", сравнението е на икономиста проф. Боян Дуранкев. В интервю за "Дума" той определя говоренето за данък върху лихвите по влоговете и данък върху пенсиите като суматоха.

Това е илюстрация на пълната дисхармония и творческата импотентност на еднопартийното (още по-точно - едноличното) управление на самонареклите се граждани с красивото наименование "за Европейско Развитие на България". Това "развитие" се индикира с анемични темпове на растеж, висока инфлация, нарастваща безработица, масово обедняване на огромни слоеве от населението, стабилно нарастване на дълговете на много фирми. Отсъствието на управленска стратегия винаги води до данъчно насилие над масовия избирател.

"Продължава и тенденцията "приватизиране на печалбите - национализиране на загубите". По-точно казано: 75-80% от българите ще останат в перманентна страдалческа криза и ще пропадат надолу. Други 10-15% ще са в застой, около 5% ще държат властта и богатствата...

"Криза за болшинството, охолство за мнозинството" - перфектна демокрация по български с наложена отвън карикатурна пазарна икономика", заключава Дуранкев.