Италианец избра трънско село пред Тоскана

Италианецът Ренцо Дал Порто е един от 11-те постоянни жители на трънското село Цегриловци. Затова "Бонджорно!" тук се чува толкова често, почти колкото и "Добър ден!".

Седемдесет и една годишният италианец се заселил в Цегриловци през 1999 г. заедно с доста по-младата си съпруга - столичанката Мила Станкова, чийто корен е от граничния край.

Живеехме в град Лука, регион Тоскана, но откакто дойдохме в Трънско, се връщаме там само за ваканциите, при това не повече от 10-20 дни, признава Ренцо.

Бившият служител на Асоциацията на индустриалците в гр. Лука се влюбил в девствената трънска природа. Той дори с удоволствие понасял несгодите на селския бит. В Цегриловци няма нито водопровод, нито канализация, затова веднъж-два пъти седмично Ренцо пълни съдовете с вода от селската чешма и ги подрежда в дома си.

Двамата с Мила отглеждат в двора домати, чушки, моркови, кромид, чесън и др.зеленчуци. Той често ходи за гъби и консервира любимите си манатарки, а сърнелите и челадинките раздава на бабите в селото.

В Цегриловци силно популярна е новата българо-италианска дума "манджаре". Това означава, че местните се събират у Ренцо на вечеря с българо-италиански кулинарни специалитети. Въпреки че живеят вече 13 години в България, Ренцо и Мила се хранят изключително с италианска кухня, като се запасяват максимално с продукти от ваканциите си в Италия. Затова в Цегриловци всички обичат любимата на Ренцо паста ашута.

Италианецът не се разделя и с традиционната пица, която бива изпечена на селската фурна в двора. Жителите на Цегриловци опитват и истинска лазаня, която Мила и Ренцо приготвят често. Италианецът дори събира джанки и със съпругата пекат ракия. Той обаче предпочита да пие вино.

Ренцо е редовен член на ловната дружинка в с. Бохова. Той е запален по лова от малък, от 16-годишен станал ловец. Въпреки че речникът му се ограничава до 50-ина български думи, Ренцо се разбира прекрасно с колегите си авджии. Той е единственият чужденец, който членува в трънското ловно-рибарско сдружение "Руй".

"Запален е по птичия лов, много е дисциплиниран и щедър", сподели председателят на дружинката в с. Бохова Захари Колев. Ренцо донасял ежегодно патрони от Италия, които според него били с по-голям заряд, на всичките си колеги от дружинката.

Разликата между българския и италианския лов е, че там не се разрешава употребата на цигари и алкохол, докато се ловува, коментира пред БТА Ренцо Дал Порто. Според него животните, особено дивите прасета, усещали дима и се отклонявали по други пътеки.

Също в Италия ловците сядали да се почерпят едва след приключване на лова, докато у нас това се правело много често по време на самия излет. Ловното куче на Ренцо - ирландският сетер Джоя, разбира и италиански, и български. Тя предпочитала нашия език, когато се гали. Джоя е любимка на децата в селото.

Още един италианец живее в Трънско, разказа Ренцо. Фризьор от Апенините се заселил в с. Рани луг. Двамата се срещали, когато им домъчнее за родната Италия, но предпочели да остареят в България.