Картини от затвора

Затвор и изкуство са две думи, които трудно могат да бъдат сложени в едно изречение. Няма как да ги асоциираме една с друга. Някак не можем да си представим талантът да е заключен зад решетките – не се връзва.

Предпоследното нещо, което очаква човек, докато върви към кабинета на директора на затвор, е да се натъкне на експозиция. Предпоследното, защото последното, което може да очаква човек, е въпросната експозиция да е направена от обитателите на мястото за лишаване от свобода.

Оказва се, че всъщност това са много малка част от произведенията на затворниците. По-голяма част от тях са в сградата на Община Бобов дол, където са изложени.

Лишените от свобода са изработили цели кукленски къщи от малки трески, рисували са икони, картини и са правили скулптури. Смея да твърдя не по-лоши от тези, които виждаме в някои галерии.

В двора на затвора има и малка църква. Тук идва следващата изненада. Ръководството е купило само две икони, а цялата постройка е изрисувана и окачена с изображения на светци. Попът гордо разказва, че не е почитател на тапетите, които се повяват напоследък из храмовете – държи на иконописите.

Имахме много талантливи попълнени, казва той, докато обяснява, че цялата църква е изографисана от обитатели на затвора.

Заниманията с изкуство са част от социалните дейности в затвора. У нас те са доста слабо развити, основно поради липса на средства.

В затвора в Бобов дол за около 580 затворници отговарят 4-ма социални работници. Обявен е конкурс за наемането и на други, но все се проваля заради ниските заплати. Основата цел на социалните дейности е ресоциализацията и превъзпитанието.

В Бобовдолския затвор си имат и училище и се надяват скоро да започне да работи, за да могат да организират подходящи курсове.

Социалните работници имат много идеи за ресоциализация, но трудно намират ресурси – трябва сами да купуват тебеширите и химикалките за курсовете, които искат да провеждат.

Преди години голяма част от лишените от свобода работели, но заради кризата местата намалели значително. Сега социалните работници се опитват да уплътняват времето на затворниците с изкуство, курсове по езици, ръководени от други лишени от свобода. Затворниците сами построили новата вишка.

Има много кадърни хора тук, разказват надзирателите.

Най-голям е напливът за работа в кухнята. Местата обаче там са малко и подборът е сериозен. Назначават се само затворници, които имат изградени работни навици, с предимство са кандидатите, които вече са работили в заведения. Звучи ви като обичайните изисквания за назначаване на дадена длъжност, нали?