Големите ромски квартали – като в друг свят

Там е като в друг свят. В големите ромски квартали на България едни живеят сред боклуци, други - в разкош, пишат германските журналисти Базил Вегенер и Брита Педерсен, които наскоро посетили софийския квартал Факултета.

Ужасна миризма на изгоряла гума се разнася в големия квартал, който прилича на нещо като лабиринт. С население от близо 45 000 жители Факултета е един от най-големите ромски квартали в Източна Европа. Българи по принцип не стъпват тук. Това е един изолиран свят, подобен на гето, който при това е смятан за опасен.

Повечето, но далеч не всички жители на Факултета са безработни и бедни. От една барака се носи мирис на мухъл, от друга - аромат на кафе. Зад отворената врата на примитивна къща от камък някаква жена припява тъжна песен. Отпред е паркиран трабант. Иззад голямото сметище се вижда луксозна триетажна къща с матирани стъкла на прозорците. Пред нея е спрял Фолксваген Туарег. По какъв начин малцината богаташи в квартала си набавят пари за такъв лукс - това никой не казва.

Исус и другите

"Какво търсите тук?" - пита млад ром двамата германски журналисти, които обикалят слисани квартала. 21-годишният ром на име Исус е горд, че семейството му междувременно вече не живее във Факултета. Наминал само да посети роднините си. Жена му е бременна, скоро ще роди, но жилището, в което живеят заедно с родителите му, е тясно. "Искам да отида в Европа, само че парите не стигат", казва Исус. Той е монтьор, но работи в една будка - печели между 350 и 500 лева месечно. Иска да отиде в Европа и да работи там като монтьор. "Спечеля ли достатъчно пари, ще се върна в България", казва той. Но не изглежда изненадан, когато германските журналисти му казват, че много български роми, заминали за Германия, живеят там в мизерия.

В България, както и в други балкански страни, голяма част от хората избягват да си имат работа с ромите - не искат те да живеят в съседство с тях, да са им колеги в работата или съученици в училище. Дори онези роми, които са посещавали единственото във Факултета училище, нямат шанс да си намерят нормална работа. Пълномощникът на българското правителство по въпросите на ромите казва, че се полагали усилия ромските деца от Факултета да бъдат извеждани от квартала, за да не са изолирани.

Дани е изгубила вяра в българските власти. "Те не се грижат за нищо", недоволства 52-годишната жена. Корумпирани чиновници били виновни за това, че фирми нелегално изхвърляли отпадъци на сметището във Факултета, казва тя.

Най-слабото звено

По време на социализма много роми работеха в големите държавни предприятия. Днес ромите са най-слабото звено в едно общество, разтърсвано от социални напрежения. "Икономическата криза се отразява най-тежко на социално най-слабите", признава българския министър на труда и социалната политика Деяна Костадинова и добавя, че парламентът единодушно е приел стратегия за интеграцията на ромите.

Стратегия има, но осъществяването й здраво куца. Неслучайно много български роми се стичат към Европа, където търсят по-добър живот. Само че и Европа не приема радушно прииждащите роми. В Германия например се водят бурни дебати по въпроса, все по-често се поставят и искания за ограничаване на притока на роми от България и Румъния. Впрочем, подобни искания издигна и германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих.
 

(Дойче веле)