Икономисти: Социалните мерки няма да разклатят бюджета

Социалните плащания, които правителството обяви, че ще бъдат предприети още в следващите месеци за подпомагане на най-нуждаещите се групи хора, няма да разклатят бюджета, каза за БТА икономистът от Industry Watch Лъчезар Богданов.

Той обаче посочи, че тези мерки не са дългосрочно решение на важните въпроси. Според него в обхвата на помощта за първокласници например ще попаднат голям брой деца, а не всички са от нуждаещи се семейства. Основният начин децата да имат добър достъп до образование е родителите да работят и да получават добри доходи, затова са по-важни мерки за насърчаване на заетостта, смята икономистът.

Относно плащанията за отглеждане на дете до двегодишна възраст Богданов заяви, че за майките е по-добре да се даде шанс за по-бързо връщане на работа, отколкото да се стимулира по-дългият престой вкъщи. Според него дългото майчинство влияе негативно върху способността на жените да се реализират на пазара на труда.

Социалните плащания бяха обещани и не е изненада, че се случват бързо, коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Те имат своята социална цена, защото увеличението им ще утежни бюджета на социалното министерство, макар и не много сериозно, посочи той. Според него те не решават дълбоките социални проблеми, а са по-скоро жест към гласоподавателите, симпатизиращи на правителството. Социалните програми трябва да бъдат фокусирани към най-нуждаещите се, без да се разширява обхватът им, за да могат те да са реална помощ за бедните българи, смята Ганев.

Притеснително е говоренето за евентуално неизпълнение на приходите, каза икономистът. Според него само говоренето за нарастване на бюджетния дефицит може да предизвика негативен резултат. Това, което виждаме през първите месеци на годината, не дава поводи за притеснения, предстои още работа в идните месеци, когато разходната част ще бъде по-натоварена, но при нормално стечение на обстоятелствата би трябвало да няма проблем за изпълнението на бюджета, коментира той.

Ганев е на мнение, че ревизия може да има, ако се гласуват допълнителни разходи, а не се работи добре за събиране на приходите. Говоренето за неизпълнение на бюджетната рамка още отсега обаче не е продуктивно, това се вижда от международните оценки за фалит - в последните дни те започнаха да се покачват, каза икономистът.

Според Петър Ганев в рамките на бюджета за 2013 г. има възможност за преразпределение на разходи от неработещи програми към работещи или към друг вид социални харчове, докато вече в следващия бюджет могат да залегнат приоритети, които са изцяло на това правителство.

Най-голям проблем за България остава безработицата, коментира Лъчезар Богданов. Той посочи, че процентът хора, които отговарят на европейските критерии за бедност почти се покрива с процента на безработните, което означава, че основен приоритет за страната трябва да бъде създаването на заетост.

Средствата в социалните програми трябва да бъдат правилно насочвани, подчерта Богданов. Ако се обвърже получаването на социални помощи с включването на безработните в обучения и курсове, те трябва да бъдат съобразени с образованието и опита им, както и с възможността да се реализират в дадена област, категоричен е експертът.

Според Богданов увеличаване на дефицита в бюджета е крайна мярка, която не се налага, щом в икономиката няма спад, а се отбелязва макар и минимален растеж. Увеличаването на дефицита дори до допустимите по критериите на ЕК два процента ще бъде лош сигнал, подчерта той. Разходите се оправдават с програмно бюджетиране и трябва да е ясно какъв ефект ще има от вложените в една или друга област средства, посочи икономистът.

Още икономически новини четете в Investor.bg