Няма да има друго МС при този парламент, отсече Янкова

Не сме обсъждали възможност в рамките на този парламент да бъде избрано ново правителство. Аз виждам като нормално такава промяна да иска, ако прецени, министър-председателят, и то за хора от кабинета. Това каза по БНР тази сутрин депутатът от „Коалиция за България” и член на финансовата комисия в НС Дора Янкова.

Тя защити идеята да има закон, който да регулира взаимоотношенията между потребители и банки.

„Хората се гневят, когато подписват договор с банка и другата страна едностранно ти вдигне лихвата. Те искат равноправие. В силното икономическо време на хората се предлагаха много щедро кредити, дори не се анализираше тяхната финансова стабилност. Какво правим сега с хората, които си отглеждат децата, с хората, изпаднали в криза, с безработните, които имат отношение с банкова институция.

Според мен в Комисията по бюджет и финанси трябва да направим една сериозна дискусия с асоциацията на банките, с потребителите на банкови кредити, с бизнес средата, с банковия надзор, с БНБ и да дебатираме как е защитен кредитополучателят като физическо лице, тези ипотечни кредити с единствено жилище, когато си безработен и имаш малко дете. Вторият въпрос е бизнес средата и кредитите. Третият въпрос е защо по ГПК банката е първа, когато трябва да получи средства при фалита на предприятие и всички надолу да нямат защита при фалит на предприятие. Ние частично решихме този въпрос със закона, който тази седмица се гледа в парламента.

Времето е чувствително. Дори от площадите звучат тези неща. Не можем да стоим и да казваме: „Нищо не се случва в България”, коментира Янкова.

Тя бе категорична, че регламентите ще бъдат в пряка връзка и с идеята за закон за фалита на физическите лица. Има идея Комисията за защита на потребителите да е посредник в извънсъдебни спорове между банки и длъжници. Друга идея е да има банков омбудсман или това да е част от дейността на националния омбудсман.
Икономистът Георги Стоев от „Индъстри Уоч” оцени като „изненадващи” твърденията на Янкова.

„Те звучат изненадващо, тъй като сме свикнали социални настроения в правителството да бъдат преследвани със социални политики, докато банковият сектор и неговото регулиране не е класическото място за провеждане на социални очаквания от избирателите. Независимо какви са мотивите е важно да бъде направен необходимият предварителен анализ какви ще бъдат ползите и разходите от едно такова законодателство.

Моите лични опасения са, че най-много потърпевши ще бъдат тези, за чиято полза се пише законът, а именно хора в тежко социално положение, защото техният достъп до кредитиране ще бъде най-ограничен. Това е хипотетичен разговор, но всяко едно регулиране, което се опита да накара банките да третират дадени потребители по различен начин, означава тези потребители да бъдат изместени от пазара на кредитни услуги. Съответно, когато те имат нужда от кредитен ресурс, те да се насочват към онази част от финансовия пазар, която предлага по-лесен достъп до такъв ресурс, а именно – небанковите финансови институции, които ще искат от тях по-високи лихви. Съответно крайният резултат би могъл да бъде по-труден достъп, по-тежко финансиране и по-големи разходи именно за хората в лошо положение. Възможно е и сегашната ситуация за тези хора да е тежка при кредитирането, въпросът е държавата да не ги прави още по-трудни“, обясни той.