Безгласната буква "П" в играта на политиците от БСП

"Премиерът Орешарски призна, че е безгласна буква в играта на БСП", пише на първа страница "Сега".

Орешарски най-после наруши мълчанието си и вчера взе отношение по кървавите сблъсъци пред парламента, действията на МВР и упоритите протести с искане на неговата оставка. От изказванията му стана ясно, че от него нищо не зависи.

Той препрати към БСП въпроса докога ще съществува правителството и отказа да коментира действията на МВР под претекст, че не той е ръководил операциите. И докато БСП за пореден път твърдо застана зад кабинета и Орешарски, сред социалистите нараства недоволството срещу вътрешния министър Цветлин Йовчев, който е заподозрян, че умишлено е провел абсурдната операция по извеждането на депутатите от обсадения парламент.

"Експертът Орешарски мутира в г-н Популизъм", коментира "Сега". Ако човек се зачете в коя да е от трите версии на плана "Орешарски", ще се зачуди къде са изчезнали прословутата експертност и прагматичност на финансиста Пламен Орешарски.

Остава натрапчивото впечатление, че текстовете са писани не в кабинета на министър-председателя, а в партийни централи, защото демагогията идва в повече. Начело на най-спешните и най-важните мерки в плана "Орешарски" е "недопускане на ново увеличение на цената на електроенергията до цялостен преглед и промяна на методиката на ценообразуването".

И до днес управляващите се "борят", за да изпълнят антипазарното си намерение. Оня ден даже се изпуснаха, че актуализацията на бюджета се прави и за да се натиснат цените на тока. Това означава, че хазната ще даде пари, за да не скачат тарифите. Какъв е смисълът да се пресира цената на енергията, ако пак ще платим високата сметка - само че не през фактурата за тока, а през нашите данъци в бюджета?

"Предсрочен вот сега ще доведе до влошаване на икономиката", предупреждава в интервю за "Монитор" социологът Юрий Асланов. Според него вариантът избори веднага е изход, при който ще се направи незабавна проверка на обстоятелството дали тези, които протестират, представляват мнозинството от народа и биха спечелили изборите.

"Протестиращите очевидно вярват в това, че след незабавни избори биха поели управлението на страната. Имам лоши новини - няма да спечелят изборите, а резултатът от вот сега ще им се стори още по-ужасен. Поради това е напълно безсмислено да си утежним живота още повече, да вкараме страната в проекция на взривообразна криза, като предизвикаме избори точно в този момент", посочва Асланов.

По думите му предсрочни избори сега крият опасности за икономиката, безработицата, бедността. Ситуацията рязко ще се влоши преди есенно-зимния сезон и тогава на улицата ще се появят не симпатични лица, които твърдят, че са заможни, а гладни и разярени хора.

***
"И това не е всичко. МВР може още!", коментира "Сега". Ето я поредната причина, поради която това правителството трябва незабавно да си тръгне: вчера премиерът Пламен Орешарски изсипа една камара похвали за неадекватните решения на специалния щаб за охрана на реда в МВР, който още с първата си намеса произведе сблъсъци и агресия на 40-ия ден от протестите.

Заповед за прекратяване на протестите, каквато кметът може да издаде, означавала МВР да разпръсне хората "по какъвто и да е начин".

Въпреки изкараните "специализирани курсове за ръководни служители, водени от представители на ФБР, ЦРУ, МИ-6 и други специални и правоохранителни служби", вписани в биографията на Светлозар Лазаров, както и немалкия стаж в ДАНС, главният секретар на МВР явно носи сърце на командос - когато види струпване на хора, си представя как да бъдат разпръснати.

Чудехме се дали ще го каже и той взе, че го каза: можело да се използва вода за разпръскване на хората. То може и с газ, може и с палки, а може и с огнестрелно оръжие.

Толкова много заплахи от устата на толкова миролюбиво изглеждащ човек са направо абсурдни. Подтекстът им е - това не е всичко, можем повече.

"Бездушието на властта доведе до палките", е озаглавено интервюто в "Стандарт" с евродепутата Надежда Нейнски. Тя посочва, че процесите в България влияят в момента върху цяла Европа.

В една европейска държава се рушат основите на демокрацията. На власт са партии, които не спечелиха изборите, опозицията не е в парламента, премиер е човек, зад когото не е ясно кой стои, а законите се приемат с едва една трета от състава на Народното събрание.

Институциите са делегитимирани, а отчаяните хора са на улицата, без да имат инструменти да повлияят на случващото се. Това е зараза, която заплашва цяла Европа, дискредитира демокрацията като възможен инструмент за решаване на проблемите на хората.