София не може да поеме повече бежанци

"София не може да поеме повече бежанци", отбелязва в интервю за "Труд" председателят на Столичния общински съвет Елен Герджиков. Той посочва, че кметът на София Йорданка Фандъкова е в постоянна връзка с институциите, отговарящи за настаняването на бежанците. В този процес досега общинският съвет е тотално пренебрегван. Затова е насрочена извънредна сесия на СОС.

 "Очакваме представителите на институциите да дадат пълна информация за ситуацията и плановете им за решаването на проблемите, с които очевидно не се справят до този момент. Взели сме всички мерки в нашите законови правомощия. Увеличени са патрулите на общинска полиция, извозването на сметта е с няколко пъти повече, засилено е поддържането на чистотата. Повече от половината бежанци, влезли в страната, са в София. Ще поискаме уверения от държавните органи, че повече бежанци няма да бъдат настанявани в София", заявява Герджиков.

 Ситуацията с бежанците у нас ескалира, съвсем скоро може да прерасне в хуманитарна криза и да се наложи да се вземат извънредни мерки, пише "Сега". Това стана ясно от изявленията на вътрешния министър Цветлин Йовчев пред депутатите от вътрешната комисия. МВР очаква 20 000 бежанци от Сирия до пролетта на следващата година, ако се запази тенденцията за непрекъснато нарастване на нелегално влизащите в България от Турция. До края на годината броят на бежанците ще достигне 13 хил. души, а през първите 3-4 месеца на 2014 г. ще влязат още 7-8 хил. души. Най-песимистичните прогнози на МВР са за 40 000 души, а най-оптимистичните бяха за 6000. Само вчера на българо-турската граница бяха хванати 121 души.

Народното събрание отхвърли вчера с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС предложението на "Атака" за затваряне на границата ни с Турция и Гърция и недопускането на бежанци от Близкия изток и Сирия, акцентира "Дума". "Идеята за затваряне на границата е абсурдна", казва в интервю за вестника депутатът от "Коалиция за България" Атанас Мерджанов. Предложението на "Атака" противоречи на редица международни договори и конвенции, които българската държава е ратифицирала. Държавната политика, която се провежда в тази насока, особено след приемането ни в Европейския съюз, е последователна и целенасочена с оглед спазването на международните споразумения. Тя е сериозен изпит  как ние като сериозен бъдещ член на Шенгенското пространство ще можем да гарантираме сигурността на европейските граждани, посочва Мерджанов.

 "Дума" представя и позицията на депутата от "Атака" Павел Шопов. "България трябва да се освободи от колониалната зависимост от т.нар. западни партньори. За мен те са просто окупатори и имат като длъжностна характеристика да изпълняват, освен другите си функции, и още една - страната ни да бъде буфер, да бъде зона, през която да могат да минават чужди имигранти. Това беше една от причините да бъдем натикани в ЕС. И ние по един безропотен начин изпълняваме тази функция. В  геостратегически план се създават кризи на определени места и един от елементите им е да се предизвикат бежански вълни, с които да се осъществяват дестабилизации най-напред в приемащата държава. Второ, цели се обработване на общественото мнение, че в държавата става нещо ужасно. И трето, целта е да се създаде хаос."

 "Може ли България да затвори границата си за сирийски бежанци?", коментира в "Сега" Антон Гицов, дългогодишен дипломат. Не съществуват никакви "международни принципи" и конвенции, които да задължават една държава да държи границите си отворени или да й забраняват да ги държи "затворени" за недопускане на нелегално пресичане, обяснява той. Изходът е ясен, но труден, и иска политическа воля: експулсиране на  нелегални имигранти, неполучили статут на закрила; преговори с ЕК за финансова помощ за получилите статут на закрила; преговори за поемане в развити европейски страни на семейства и майки с деца, на които не можем да осигурим прилично преживяване; договаряне на помощ от Брюксел за укрепване на границата ни с Турция, като на първо време се изградят заграждения в районите на лесно проникване в страната и усилване на граничните войски. Никой от ЕС няма да ни укори за това.

Българските фалшификатори са номер едно по производството на неистински банкноти от 200 и 500 евро, пише „Монитор“, като цитира директора на НСлС и заместник на главния прокурор по разследването Бойко Найденов. Залавяните до момента у нас купюри са с изключително високо качество и са почти като оригинала. „90% от фалшивото евро се произвежда в Италия, у нас и в страни от Черноморския регион обаче се правят 200 и 500-еврови банкноти с много високо качество, но те са малко като количество. Едни престъпни групи са се специализирани да произвеждат банкноти от 20 и 50 евро, а други – с висок номинал. Има 10-степенна скала за оценка на качеството на фалшификация – за 20 и 50 евро оценката е 5, което означава, че не са много добри фалшификати, но за 200 и 500-евровите банкноти степента на фалшификация е 9-9,5%, тоест са почти като оригиналните”, обясни Найденов.

Държавата загърби 160 деца с левкемия, алармира "Труд". Лечението им е близо 100 000 лева годишно, но няма начин за плащане. Нито държавата, нито здравната каса плащат две от лекарствата им, които нямат заместители. Родителите не могат постоянно сами да купуват медикаментите. До края на 2012 г. производителите даряват нужните количества, но те вече са изчерпани. От здравното министерство обявиха, че ще търсят  механизъм за целевото плащане на лекарствата.

 "Когато държавата е безсилна за слабите", коментира "Труд". Като водеща новина бе прието съобщението, че едно българско село е подменило полицията с охранителна фирма. Това е закъсняло проглеждане на обществото за сериозни проблеми и отсъствието на държавата от решаването им в продължение на десетилетия. Това проглеждане трябва да премине и в осъзнаване, че държавата не може да ни помогне още в много казуси, че трябва да решаваме сами проблемите си като общество. Но ако има някаква роля, която можем да вменим на държавата, тя е: Първо, нека приемем, че частната инициатива е по-продуктивна от полицията при сигурността на рискови населени места. Нека тогава държавата аутсорсне някои дейности на не-държавни компании. Второ, в  малките населени места, където хората са неспособни финансово да си позволят сигурност, държавата да поеме разходите.

Кметовете на селата, които са без цифров сигнал, ще получат пари, икономисани от декодери. Идеята е с тях да сложат сателитна чиния, която да осигури сигнал за населеното място, или, ако има кула, да се монтира ретранслатор. Такова решение ще внесе в сряда в правителството министърът на транспорта Данаил Папазов, казва той в интервю за "24 часа". "Ще им се стъжни на доста хора в БДЖ, ако от Нова година пътниците не могат да си купуват билети за бързите влакове онлайн", заявява Папазов. Строителството на АМ "Хемус" от Ябланица до Плевен ще продължи с европейски пари, допълва той.

"Обмисляме възможност английски полицаи да контролират  сънародниците си в летните курорти", казва в ивнервю за "Новинар" Благой Рагин, който се занимава с ресторантьорство от 25 години и е основател на първото сдружение на частните хотелиери у нас през 1988 г. По думите му ние не можем да се откажем от дошлите на алкохолен туризъм. Въпросът е как да направим така, че да не се набиваме в очите на хората с негативни неща, да не смятат, че правим нещо, което е извън  правилата. "Ако те проявяват интерес, смятаме да ги вкараме във  вътрешността на страната, да разгледат културното ни наследство. Да покажем нещата в позитивен план. Но си има младежи, които идват за тази услуга. Ще видим какво може да се направи със супермаркетите. Ако може ще направим договор да има английски полицаи, които контролират своите сънародници. Те имат респект  към тях, спазват законите. Но това е въпрос на бъдеще", отбелязва Рагин.