"Свършва ли пубертетът на демокрацията ни"

"Свършва ли пубертетът на демокрацията ни", коментира "Труд". Настървеното противопоставяне в политическия център на страната вече стига опасни размери. Но случващото се може да се окаже родилна мъка към нормализация. Ще се налагат коалиции.

Колкото по-скоро се изгради някаква коалиционна култура и думата коалиция се поизчисти, толкова по-добре. А партиите волю или неволю се чистят от противоречиви лица. Сега постепенно си отива цяло поколение политици. Стъпка към нормалност е и днешното негодуване, че политика и едър капитал са се слели. Протестите от 2012 и 2013 г. също са нормализация - най-накрая българи излязоха, бяха много, промениха нещо. Това е за предпочитане пред демонстративната безнаказаност на политическия елит.

"Дясното трябва да каже защо е нужно", коментира "Сега". На 7 ноември обединението Реформаторски блок навърши четири месеца - кратък период за революция в обществените нагласи. Но са видни конкретни причини, поради които Реформаторският блок тъпче на място. Твърди, че първата и най-важна задача е битката срещу олигархията. Борба срещу политическата олигархия с участието на Меглена Кунева, Касим Дал, а и ДСБ, е водевил. Малцина българи биха се наслаждавали на подобна пиеса. Но не това е главната причина за електоралния застой на Реформаторския блок. Ако отнейде се появят съвсем нови партии, лица неопетнени и кажат "Ние сме десни, реформатори, доверете ни се!", ефектът ще е нулев. Причината е, че дясното трябва да каже защо го има. Поради каква причина е нужно, защо следва да му бъде симпатизирано в борбата срещу олигархията. Подкрепата за Реформаторския блок остава в рамките на съставящите го партии.

"Животът е по-силен от правото", така проф. Огнян Герджиков, председател на 39-ото народно събрание коментира в "Труд" студентската окупация на СУ "Св. Климент Охридски". Герджиков посочва, че има периоди от развитието на всяка страна, в които правото не е в състояние да овладее обществените процеси. Защото правото само по себе си е консервативно, то иска да запази статуквото. Никъде в правото не е регламентирано как се прави революция. Обаче животът преодолява правото. Когато се набере обществена енергия, когато се натрупа критична маса и избухне общественото недоволство, правото вече е безсилно.

В интервю за "Новинар" министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева посочва проектите, върху които работи министерството в момента. Продължава изграждането на магистралите Струма лот 2 и лот 4 и Марицалот 1 и лот 2, които се финансират по ОП Транспорт. Изграждат се и обходите на Враца, Габрово и Монтана. Това са много важни инфраструктурни проекти за развитието на регионите. Оперативна програма Регионално развитие подкрепя широк набор от операции - от базова инфраструктура в областта на здравеопазването, образованието, градския транспорт до опазване на културно-историческото наследство на страната. По отношение на пътната инфраструктура политиката трябва да се промени и държавата да инвестира годишно поне между 70 и 150 млн. лв. за рехабилитация на пътищата. Разработена е програма за около 240 млн. лв. за обновяване на второкласните и третокласните пътища.

40 хиляди младежи, на възраст между 15 и 29 години, попадат в категорията "потомствени бедни", пише "Дума". Те са с ниско образование, никога не са работили и родителите им също са безработни, сочат данни на Българската стопанска камара. От организацията отчитат, че всеки четвърти безработен младеж е с висше образование. Става ясно, че 30% от безработните млади хора никога не са започвали работа, почти толкова са младежите, които нито учат, нито работят. Председателят на БСК Божидар Данев коментира, че е необходимо да се направи цялостна реформа в образованието, която да доближи кадрите и техните компетенции до реалните изисквания на работодателите. Той отбеляза, че основните проблеми пред обществото, включително и при реализацията на хората на пазара на труда, са свързани с това, че мнозина заемат неподходящи за тях позиции и не притежават знания за това.

"Тоягата на Брюксел става по-дебела, а морковът ще нагарча", е публикация от блога на евродепутата Ивайло Калфин в "Сега". От 1 януари парите по политиката за сближаване, наричана още кохезионна, но всъщност позволяваща на по-бедните и по-изостаналите да догонват, ще се отпускат по-трудно, с повече условия и за точно определени цели. Който не може да се адаптира, губи. Европейският бюджет за 2014-2020 г. ще е по-малък и затова общините ще трябва да полагат повече старание, за да получат финансирането. За разлика от досега, когато майсторството на политиците и сложните до невъзможност формули за изчисление бяха решаващи за размера на средствата, с които всяка държава можеше да разполага както пожелае, за да развива регионите си, сега нещата ще се решават по договор. По него възложител ще е Европейската комисия, а изпълнител - съответната държава. Договорът описва за какво и как ще се харчат европейските пари и какво се очаква да се получи срещу тях. Ако договорът не се изпълнява - Брюксел ще може да налага неговата промяна.
Европейската комисия отправи сериозни критики към България за липсата на реформи в образованието, което води до снижаване на качеството и на ефективността на системата, акцентира "Сега".

Затова България продължава да изостава по ключови показатели в ЕС. Висшите училища произвеждат кадри, които не отговарят на нуждите на пазара на труда - нивото на заетост на млади специалисти на възраст от 20 до 34 години през 2012 г. е 67,3% и по този показател България е на едно от последните места сред държавите от Европейския съюз. Сериозното разминаване между подготовката на студентите и търсенето на пазара на труда е един от основните проблеми пред българското висше образование, отбелязват евроекспертите в доклада за България.