Как методистката Чи стана православна Мария

Южнокорейска студентка прие православието, за да учи иконография във Великотърновския университет.

Освен това Чи Йон Хан приема и името Мария, за да се отдаде на това, което най-много харесва - рисуването на икони.

Тя е на 24 години, израснала е в малко село, на около 100 километра от Сеул. Баща й е методистки пастор.

Някогашната Чи и настояща Мария си спомня, че в семейната им библиотека имало множество книги, свързани с християнството във всичките му направления, а тя от дете обичала да ги разлиства.

"Още тогава разбрах, че иконите и стенописите от православните храмове имат най-голямо въздействие върху мен", разказва тя пред БТА.

Когато решила да се посвети на рисуването на икони, получила подкрепа и поощрение от баща си, който одобрил нейните интереси.

След като проучила възможностите за обучение по иконография, тя се записала на семинар по иконографска техника в манастира Путна в Румъния. Когато започнало обучението, научила, че за да бъде истинска една икона, да отдава енергия, то зографът трябва да се причестява и моли по време на своята работа.

Тогава решила - приела християнството в манастира Сучевица, както и името Мария. По-късно продължила обучението си при великотърновския иконописец Венцислав Щърков, който е един от признатите майстори зографи у нас.

Той е първият преподавател на Мария, който я въвежда в света на православната символика. В неговото ателие, което се намира на Самоводската чаршия във Велико Търново, тя работи в продължение на година, като заедно с това учи и български език.

След това кандидатства за специалност "Църковни изкуства" във Великотърновския университет.

"В момента съм във втори курс, трудно е, но е много интересно", разказва Мария, която се надява след две години, когато се дипломира, да направи самостоятелна изложба, в която да покаже какво е научила.

Мечтата й е да отвори собствено ателие за икони, но не тук, а в Южна Кория, които да изработва за ценители и за православните християнски храмове в азиатската държава.

Разказва, че изображенията на "Св. Богородица" и сцените, показващи "Страшния съд" и "Кръщенето в река Йордан", са най-впечатляващите за нея.