Коалиция "Кворум" вече без "Атака"

"Коалиция "Кворум" вече без "Атака", акцентира в днешния си брой "Труд". БСП и ДПС са на път да се освободят от зависимостта си от "Атака". Кворумът в парламента вече не зависи изцяло от "златния пръст" на Волен Сидеров. След като вчера независимите депутати станаха трима, двете управляващи партии спокойно могат да съберат необходимите 121 гласа за провеждане на заседанията, дори да има отсъстващи, отчете изданието.

С тримата независими парламентаристи двете управляващи партии събират точно 121 депутати дори и при редовните отсъствия на Стефан Данаилов ("Коалиция за България") и Делян Пеевски (ДПС). От месеци Ламбо се бори с лимфом. След като Конституционният съд на два пъти реши, че Делян Пеевски остава депутат, депесари прогнозираха, че той ще участва в писането на закони, но ще идва в пленарната зала само за най-важните решения.

"Труд" коментира: Никой в Европа вече няма да заклеймява Партията на европейските социалисти, че лидерът й Сергей Станишев управлява с подкрепата на националисти. Идва тежка изборна кампания за Европарламент, и тази теза беше силен коз в ръцете на останалите европейски партии.

"Експертно люспене", коментира в "Стандарт" Юлий Павлов, Център за анализи и маркетинг. Според него индивидуалните решения за напускане на ГЕРБ не си струват коментара, но е факт, че с тяхното отделяне партията губи сериозен експертен потенциал. Бившият депутат от ГЕРБ Владислав Горанов и Красимир Стефанов бяха едни от най-добрите им финансови експерти. Предишните депутати, които напуснаха партията, бяха статистически единици, докато последните двама са ярки индивидуалисти, отчита експертът.

"ГЕРБ няма шанс за промяна", е оценката в "Стандарт" на Юрий Асланов. След форума в неделя ГЕРБ остана същият, какъвто си беше. Нормално гласуване за ръководство може да се получи в партии, които имат някаква положителна и демократична биография. В ГЕРБ това е изключено. Всичко се върти около една личност, заради което всеки глас "против" или всяко критично мнение приключва с изваждане от партията.

"Борисов заложи на старите опорни точки", отбелязва в "Стандарт" Васил Тончев, Агенция "Сова Харис". Решенията, които ГЕРБ взе в неделя са доста показателни - те са крайно консервативни. Промяната, която е необходимо да се направи, за да може един ден тази партия отново да претендира за определено обществено доверие, не се извършва. Виждането е да се разчита на старите стойности, на старите опорни точки, което не дава добра перспектива.

Разпада на ГЕРБ коментират трима социолози в "Монитор". Според Кольо Колев отсъствието на ГЕРБ от властта неминуемо разрушава партията. Цветан Цветанов не е големият проблем на ГЕРБ. ГЕРБ е големият проблем на българското общество, тъй като една група хора не виждат проблем в Цветан Цветанов. От тази гледна точка той не е вътрешен проблем на партията.

Андрей Райчев:  Отвинтването на главата на Цветанов като мина от сапьор е неизбежно, но трябва да става много бавно. Цветанов може да гостува в едно телевизионно студио и след като излезе, на минутата Борисов ще е паднал. Живко Георгиев: Процесът на роене ще продължи. Няма нищо, което твърде силно да обединява елита на партията.

"Всеки глас на евровота е важен", посочва в интервю за "Дума" политологът Борис Попиванов. Тезата, че евроизборите ще бъдат тест за кабинета на Пламен Орешарски, беше развита както отляво, така и отдясно, отбелязва той. Управляващите допуснаха, че при неуспех на евровота може да се търси решение с предсрочни парламентарни избори. По такъв начин евроизборите постепенно стават нещо доста по-различно от първоначалното си съдържание.

"Отварят Сметната палата за партийни секретари", е озаглавено интервюто в "Труд" с председателя на Сметната палата проф. Валери Димитров. По повод внесения проект за нов закон за Сметната палата той заявява: Позицията ми по законопроекта е категорично отрицателна. Той създава много проблеми и е посегателство срещу професионализма и независимостта на Сметната палата. Според проф. Димитров е несъстоятелен основният мотив на вносителите, че в България колективният модел за управление на палатата е по-подходящ и сегашният трябва да бъде сменен.

Три месеца след като стана ясно, че въвеждането на електронното правителство се отлага за 2020 г., същото се случва и с е-правосъдието, пише "Сега". Въпреки че в края на 2012 г. правосъдното министерство обяви концепция, според която единният правен портал трябваше да започне да работи до 2015 г., в края на миналата седмица ведомството е качило на страницата си нова стратегия, която отлага концепцията с поне пет години. От нея става ясно, че досега ведомствата са харчили пари - и на българските данъкоплатци, и от европейските фондове, без да има реална полза.

"Колективните инвестиции могат да спасят малките фермери", казва в интервю за "Сега" зам.-министърът на земеделието Явор Гечев. Той обяснява как точно ще бъдат насърчавани фермерите да се сдружават. Ако земеделски производител кандидатства самостоятелно, ще има 50% субсидия върху направената инвестиция. Но ако за тази инвестиция кандидатстват 10 човека, ще имат с 10% повече финансиране. Ако кандидатстват 20 човека - 20%  повече. Гечев разяснява и идеята за създаване на солидарен фонд.

"Ако градушка унищожи реколтата на един земеделски производител и той бъде изправен пред фалит, солидарният фонд да му помогне да оцелее - да му плати част от разходите за гориво, за семена, за торове, за да може да се изправи пак на крака. Обсъждаме да се възстановяват до 30% от това, което е изгубил. Фондът обаче няма да замества застраховането."

Регистрираните в бюрата по труда безработни минаха 400 000 за първи път в кризата и през януари те са били 401 233,  отчетоха вчера от Агенцията по заетостта, съобщава "Сега". За последно над 400 000 безработни е имало през януари 2006 г. - 432 308. От агенцията обясняват ръста на регистрациите заради мерките на трудовите посредници да се активизират обезкуражените да си търсят работа или да се възползват от възможностите за обучение и субсидирана заетост. Само за 2013 г. медиаторите са убедили 13 000 българи да се запишат в бюрата по труда.

Безработицата през януари е била 12,2%, което е ръст с 0,4 процентни пункта спрямо декември. Безработните и безработицата обаче растат на фона на рекорден брой заявени в условията на криза работни места в реалната икономика.