Висшистите не остават без работа, но са на ниски позиции

Безработицата сред завършващите висшисти у нас през последните пет години е едва около 4%. Тази окуражаваща статистика обаче се помрачава от факта, че голяма част от тях изобщо не работят на позиции, за които се изисква висше образование.

В същото време 15 на сто от студентите, които стажуват в реална работна среда, започват работа при същия работодател, стана известно на форума "Бизнес и образование". Данните са на Министерството на образованието и науката, което работи по стажантски програми с повече от 40 000 студенти.

Целта е връзката с бизнеса да бъде разширена, а моделът на финансиране на висшите училища да бъде променен от пари за брой студенти към пари за качество на обучението, посочи зам.-образователният министър Иван Кръстев по време на форум, посветен на взаимодействието на бизнеса и образованието, съобщи БНР.

Близо 4 млрд. лева са отделени в бюджета за образование, което е с близо 13 млн. лева повече в сравнение с 2013 година. През последните 3-4 години бюджетът е почти без резки промени. 600 милиона евро се очакват по оперативната програма "Наука и образование" до 2020 година.

Националната стратегия за развитие на висшето образование трябва да бъде приета най-късно през май с основен приоритет промяна в модела на финансиране, посочи заместник-министърът Иван Кръстев.

Финансиране на качество, а не на количество. Осигуряване на по-прозрачно и по-ефективно управление на висшите училища, стимулиране на връзката на висшите училища с пазара на труда и с бизнеса като цяло. Инвестициите в образование не са просто израз на нашата надежда за бъдещето и на желанието децата ни да живеят по-добре. Инвестициите в образование са гаранция за това, че икономиката на страната в бъдеще ще бъде по-различна като структура, по-различна като философия и най-вече с по-голяма и по-висока добавена стойност, каза Иван Кръстев.

Все по-малко висшисти остават без работа през последните години, но все повече от тях работят не само не по специалността си, а дори и на позиции под техните образователни и квалификационни възможности. Според специалистите това означава, че висшето образование произвежда повече кадри, отколкото пазарът на труда може да поеме.

75% от завършилите се реализират на официалния български трудов пазар. Останалите 25%, вероятно част от тях са икономически неактивни, част от тях се реализират в сивата икономика, но допускаме, че голяма част се реализират в чужбина, казва Георги Стойчев от "Отворено общество". Той твърди, че има направления, половината от чийто капацитет се използва за подготовката на кадри за чужбина. Пример за това е медицината.

30% от студентите по медицина в момента са чужденци и около една четвърт от завършващите български студенти медицина никога не се реализират на българския пазар на труда, тоест около половината от студентите, които в момента учат медицина в България, по-скоро се реализират навън, допълни Стойчев.

След като заместник-министърът на образованието Иван Кръстев заговори за промяна в модела на финансиране, Георги Стойчев коментира: „Информиран избор от страна на кандидат-студентите. Това е най-важният фактор за промяна на висшето образование, същевременно най-подценяваният“, обясни той.

Още новини от България вижте в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.