Да направиш немислимото

Иван Кожухаров открива любовта си към планините, когато е едва 15-16 годишен. Тази любов се превръща в пълно отдаване, преминава в неуморни тренировки, в изкачвания, предизвикателства, върхове и много спомени. Алпинизмът пленява Иван. Отново той преобръща живота му завинаги.

През 1990 г., при изкачване на връх Пти Дрю в Алпите, се случва най-ужасното. Скално срутване отнема живота на част от приятелите на Иван, а самия него оставя тежко ранен. Спасението се явява, когато хеликоптер успява да го откара до болница в Женева, където следват изключително тежки месеци борба за живот. Всичко това означава и 10 операции за младия алпинист, който тогава е на 25 години.

„Животът продължи“, лаконично отбелязва Кожухаров по време на форум „Заедно“, организиран от Горичка. От една изключителна динамика той поема в обратната посока – остава прикован към стол завинаги. А това означава и че се нуждае все повече от съдействието на околните за неща, за които до вчера не е мислил, че ще му е нужна.

„Човек учи нещата отново“, допълва мъжът, който днес работи в сферата на финансите. Категоричен е, че каквото и да се случи, винаги има начин да намериш решенията на проблемите, да продължиш напред.

След като започва да се учи да живее по нов начин, нещо като втори живот, Иван не забравя планината. Въпреки случилото се любовта му към нея никога не угасва, просто остава скрита за известно време, докато тече адаптацията му към новите условия, в които е поставен. Когато мозайката се нарежда, животът му поема в друга посока, Кожухаров решава, че трябва да се върне при планината – тази, която му е дала и му е взела толкова много.

„Стъпка по стъпка намерихме начин“, посочва той. Първото си изкачване след инцидента той прави през 2000 г., когато заедно с приятели, успява да покори Мальовица за седем часа. Три години по-късно приключенският му дух си казва думата и той лети с парапланер.

Монблан обаче остава най-голямата стъпка за него. От гледна точка на количката върхът придобива нови измерения, но Иван е убеден, че е дошло времето отново да се качи горе, към най-истинския връх.

„Монблан е много емоционален проект за мен“, допълва Кожухаров, а тази емоция му помага да направи немислимото. След тригодишна подготовка, помощ от три държави, от над 150 души, с частно финансиране и екип от 36 алпинисти, Иван поема към едно от най-големите предизвикателства, които човек може да си представи. Качва се отново високо в планината.

Пред екипа стоят ужасно много неизвестни – от състоянието на Кожухаров през това как ще може да се придвижва той нагоре, как ще бъде координирано всичко, как мъжът ще прекара нощта.

Три години по-късно той изкачва Монблан, макар да не може да движи краката си, и е първият човек в това положение, който успява да направи този нечуван подвиг.

Сега твърди, че „чудото не е столът, не е качването, чудото са хората“, с които е успял да го направи. С усмивка допълва, че поговорката „Сговорна дружина планина повдига“ важи с пълна сила.

Иван не смята Монблан за своя най-голям подвиг. Най-голямото предизвикателство пред себе си той вижда във важен документ, който изпуска на земята, в мига, в който спешно трябва да го изпрати по факс. След близо едночасова борба той вдига листа – нещо, което до вчера е било немислимо за него.

„Толкова бях щастлив, толкова горд!“, посочва той. „На следващия ден имаше някакви шампиони, които даваха по телевизията, а аз си мислех: „Какви шампиони, аз бях вдигнал моя лист!“.

Днес Иван изглежда спокоен, успял човек, но дръзкият пламък на момчето, което иска да продължи да покорява върхове, продължава да живее в очите му. Усмивката му не крие горчивина от случилото се.

„На всяко ниво, на което се озове човек, има проблеми. Важното е да вървиш позитивно напред. Да търсиш това, което те спира, и да го преoдолееш“, категоричен е Иван. А самият той е свидетелство за всичко това.

Листът вече е вдигнат. Монблан е покорен.