Всеки глас за АБВ е глас за ГЕРБ, рече Станишев

"Всеки глас за АБВ е глас за ГЕРБ", казва в интервю за "24 часа" Сергей Станишев, лидер на БСП и ПЕС. "Вярвам, че резултатите от 25 май няма да дадат повод за претопляне на темата за предсрочни избори. Партията ни е в добра кондиция и мотивация, които се надявам да демонстрираме в края на седмицата", заявява Станишев. Той посочва, че единствено БСП поставя като приоритет работните места, с акцент върху намаляване на младежката безработица, създаване на общи европейски механизми за формиране на минималната работна заплата, борба за равноправна и по-социална Европа, реиндустриализацията, намаляване на бедността.

"В последната седмица АБВ, ГЕРБ и РБ обявиха нова компроматна война срещу успешните кандидати на БСП. По всичко личи, че политическите ни опоненти са в паника, защото групата на БСП ще бъде количествено и качествено най-добре представена в ЕП", отбелязва Станишев.

"От тези избори зависи геополитическата ни посока", посочва в интервю за "24 часа" Томислав Дончев, водач на листата на ГЕРБ за Европейския парламент. Според него чисто българският заряд в тези избори не е забранен. България е част от Европа. И ако у нас има някакъв проблем, това означава, че го има и в Европа. Дончев отбелязва, че евроскептицизмът е много по-опасен у нас, отколкото в старите даржави членки. Тук той буквално означава друга геополитическа посока. България е в обсега на други гравитации и тук евроскептицизмът не е абстрактен спор.

"Каквато и победа да имаме в неделя, основание за предсрочни избори няма. Такова може да бъде само от сферата на морала, но рефлексите у управляващите отдавна са блокирани. Друг е въпросът, че революционна победа би дала енергия на голяма част от хората, че алтернатива има", допълва Дончев.

"Еврооптимисти или българоскептици", коментира в "Труд" политологът доц. Антоний Тодоров. За първи път всички граждани на Европейския съюз имат възможност да изразят едновременно отношението си по големите теми на Европа. Това не е социологическо проучване на електорални нагласи. То показва до каква степен изразените граждански позиции съответстват на партийните платформи. Мнозинството от българските избиратели не приемат тезата, че като цяло членството на страната ни в ЕС е дало по-скоро негативни резултати - съотношението между еврооптимисти и българоскептици е 3:1.

За разлика от доминиращия политически дискурс, българските граждани подкрепят задълбочаването на българската интеграция в Европа. Според мнозинството от участвалите, ЕС трябва да има своя единна външна политика, дори това да ограничава капацитета на страната ни да действа независимо. За разлика от налаганата представа за страната ни като "периферия на Европа", българските избиратели нямат комплекс за малоценност по отношение на големите теми на европейския дебат.

"Ще убие ли пазарното социалното?", коментира в "Сега" Антоний Тодоров, политолог. Днес ЕС има две възможни и противоположни стратегии. Едната е стратегията на още по-либерализиран пазар на стоките, услугите, капиталите и работната сила. Тази стратегия на нарастващата пазарна конкуренция вижда решението на повечето проблеми. Другата стратегия е на по-активна и солидарна социална политика, на изравняване на социалните условия и на ограничаване на социалната конкуренция. Това е стратегията на социална Европа, която да уравновеси вече доста развилата се пазарна Европа. Това са стратегии, които могат да бъдат избрани - става дума за две възможни бъдещи реалности.

В много политически изказвания и текстове на наблюдатели се внушава, че всъщност пазарна Европа няма алтернатива, че социалните програми, освен ако не са съвсем минималистични, са пилеене на публични средства. Това не е нищо друго освен доста грубичко опошляване на всяка идея за общество, основано не на конкуренцията между индивидите, а на тяхната солидарност. Проблемът на днешна Европа е да не допусне пазарното да убие социалното.

Шест минути време ще имат избирателите, за да се ориентират как да упражнят правото си на вот при новия вид експериментално машинно гласуване, съобщава "Монитор". Ако след изтичането на минутите няма избор, устройството само ще прекратява процедурата като издава разписка за невалиден вот. Това пише в одобрените от ЦИК подробни инструкции за машинно гласуване, което на евроизборите в неделя ще бъде изпробвано в 100 секции в страната. Машините са програмирани да издават предупредителен сигнал още на третата минута суетене, с който да подканят гласоподавателя да побърза, за да не се анулира вотът му. Експертите са преценили, че заложеното общо време от шест минути е напълно достатъчно както за избор на партия или коалиция, така и за отбелязване на преференция.

"Хората не понасят реформите", казва в интервю за "Труд" вицепремиерът Даниела Бобева. Според нея наблюдаваме умора от реформи - за тях говорим 25 години, а ефектът е все по-малък. "В момента, в който искаш да промениш нещо, започват да се противопоставят група хора, засегнати от промяната. Искахме да махнем нотариалната заверка при покупка на коли – всички нотариуси скочиха срещу това. Написали сме проект на закон за промяна на статуквото при концесиите - в България няма реален контрол какво и как се добива. В момента, в който го завършихме - тотална съпротива. Не ни е страх от реформи, просто е трудно. Първо трябва да създадеш нови правила, а после да ги защитаваш в една трудна среда, която предразполага за неправене на реформи", отбелязва Бобева.

12,2 млрд. лева вкараха у нас българите, живеещи и работещи в чужбина през последното десетилетие, сочат изчисления на "Стандарт" на база данните на БНБ. От 2004 г. до края на миналата 2013 г. парите, пратени у нас от българските емигранти, формират респектиращата сума от 6,239 млрд. евро. Това ги нарежда на второ място по "инвестиции" в родната икономика.

Най-много преки инвестиции у нас са дошли от Холандия - 7,683 млрд. евро, сочат данните на БНБ за географската структура на вложенията, изчислявани от 1999 г. на база балансова стойност към края на 2013 година. От началото на настоящата година статистиката сочи емигрантите като основния източник на капитали, идващи от чужбина. Според предварителните данни българите зад граница са пратили на своите близки у нас общо 209,2 млн. евро през първите три месеца на 2014 г. Преките чуждестранни инвестиции достигат едва 88,9 млн. евро за същия период. Официалната статистика не хвърля светлина върху реалния икономически принос на над 2-та млн. българи зад граница.

Нередности за над 40 млн. евро са докладвали през миналата година българските власти на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), пише "Сега". Това става ясно от годишния отчет на дирекция "Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) в МВР. Не е ясно какви действия са предприели от ОЛАФ и колко разследвания са започнали след сигналите на българските си колеги. Нередности с най-голяма стойност има при усвояването на средства от оперативна програма "Околна среда" - 14 нарушения на обща стойност 10,4 млн. евро. В отчета си АФКОС уточнява, че нередност не означава непременно престъпление. На фона на многобройните сигнали наказанията за злоупотреби с евросредства са предимно глоби.