1.9 млн. българи дали пари или подарък на чиновник

През настоящата година е регистрирано най-високото равнище на административна корупция и
корупционнeн натиск от страна на администрацията в периода след 1999 г., сочи доклад на Центъра за изследване на демокрацията.

Мониторингът на корупцията на Центъра показва, че през 2014 г. равнището на участие на гражданите в корупционни сделки достига рекордните 29.3% от пълнолетното население на страната. Това означава, че около 1.9 млн. българи на възраст над 18 години признават, че са давали пари, подарък или услуга при взаимодействията си със служители в обществения сектор през последната година.

Периодът на относително бърз спад на корупцията (2000-2004) е последван от период на неустойчивост и слабо повишаване на корупцията, посочват от Центъра за изследване на демокрацията. В периода 2009-2012 г., в резултат от засилена административна и наказателна репресия, административната корупция достига най-ниските наблюдавани равнища. След 2012 г. е налице повишаване, като достигнатата през 2014 г. стойност е най-висока за целия 15-годишен период на наблюдение.

Достигнатото равнище на корупция значително надхвърля средните стойности, наблюдавани в Европейския съюз и поставя България в групата на страните с много сериозен корупционен проблем.

Според изследването равнището на административна корупция в България се променя в пряка зависимост от политическия цикъл. В системата и модела на управление на държавата липсват устойчиви механизми за противодействащи на корупцията сред служителите в обществения сектор. Всяко следващо правителство използва антикорупционна риторика и/или натиск в началото на мандата си, които в период от 1-2 години отстъпват на „старите“, утвърдени форми на корупционно поведение, политически фаворитизъм и клиентелни взаимоотношения.

Основен инициатор на корупционните сделки, в които гражданите признават, че са участвали през последната година, е администрацията. В по-голямата част от случаите на корупционни взаимодействия гражданите дават “нещо”, ако то е поискано. Тази доминираща през годините тенденция бавно се променя: след 2008 г. устойчиво расте относителният дял на хората, които сами предлагат облаги на служителите в публичния сектор. Причини за това са по-строгият на моменти контрол върху действията на администрацията и засилващият се интерес да се постигат конкурентни и други предимства на основата на корупционни сделки.

Гражданите отхвърлят морално корупцията, но реалното им поведение е про-корупционно, сочи още докладът. Различните форми на корупционно поведение се разпознават добре от повечето граждани и са в голямата си част оценявани като неприемливи. Практическото отношение към корупцията обаче не се основава на морала, а на рационалността: в среда, доминирана от корупционни взаимоотношения, голяма част от гражданите (около 70%), демонстрират висока и средна степен на склонност да участват в корупционни сделки.

Практическата ненаказуемост на корупцията я превръща в печеливша стратегия и „необходимо зло“. Основна причина поведението на гражданите да е прокорупционно е, че корупцията е проникнала всички институционални сфери, където подобни отношения имат практически смисъл.

Нагласата, че администрацията очаква да получи допълнителни облаги за своите услуги се променя негативно в течение на годините: ако през 2001 г. около 79% от гражданите смятат, че съществува вероятност да им бъде оказан корупционен натиск, то през 2014 г. практически всички (94%) очакват да им бъде поискано „нещо“.

Наказателно-правният подход към корупцията е неефективен и недостатъчен, изтъкват от Центъра. Броят на осъдените за корупционни престъпления след 1989 г. се колебае в последните 20 години между 100-150 случая годишно, докато признатите от гражданите участия в корупционни сделки са в порядъка на стотици хиляди месечно.

Дори при многократно увеличение на усилията и ефективността на правоохранителната система, тя не би била е в състояние да се справи със санкционирането дори на малка част от извършваните ежегодно корупционни сделки.

Фактът, че повечето граждани морално отхвърлят корупцията, но са склонни да участват и участват в подобни взаимоотношения, показва, че в българското общество е налице структурен проблем, сочи още докладът.

Корупцията е станала норма и цена на значителна част от административните услуги. Степента на нейната ефективност като средство за решаване на практически проблеми в бизнес сектора се повишава в периода след 2008 г. Освен специфичен данък, тя често е начин да се намали влиянието на конкуренцията.