Медии искат социологически проучвания и в деня на изборите

Ръководствата на водещите медии в България изпратиха отворено писмо до ЦИК заради "трудния избор", пред който са изправени в деня за размисъл и изборния ден на 5 октомври, пише "Труд". Аргументите, изложени в писмото, отразяват реалността на времето, в което живеем, и различната зрелост на гражданите на страната ни - в сравнение с годините, в които е наложен остарелия вече "дух" на нормите на Изборния кодекс.

"Като медии носим отговорност пред нашите читатели, зрители и слушатели за това те да бъдат максимално добре информирани. В същото време чл. 205, ал. 5 от Изборния кодекс възпрепятства медиите да огласяват резултати от социологически проучвания в деня на изборите. Смятаме, че тази разпоредба лишава избирателите от информация и ги поставя в неравностойно положение спрямо участниците във вота, които, от своя страна имат достъп до социологически проучвания през целия изборен ден.

Според нас подобна забрана е ненужна и в ущърб на избирателите. Тя подценява разума им и допуска, че политическият им избор може да бъде манипулиран от информация за социологически анкети. Заради това си убеждение ще настояваме още в началото на работата си депутатите от следващото Народно събрание да гласуват поправка в Изборния кодекс, с която тази забрана да бъде отменена."

"24 часа" информира, че вчера към 19.30 часа е приключило заседанието на ДКЕВР, без да има окончателно решение за цената на електроенергията. Решението ще бъде обявено днес, допълва вестникът.

Абсурдите около поставената под особен надзор Корпоративна търговска банка се увеличават с всеки изминал ден, констатира "Сега". Според Върховния административен съд клиентите на банката нямат правен интерес да атакуват решенията на БНБ, въпреки че точно заради тях вече трети месец нямат достъп до парите си. Съдиите обявяват, че решението на БНБ за особен надзор е благоприятно за вложителите и останалите кредитори на банката. Съдебният акт е поредното доказателство за трайната практика на ВАС да ограничава достъпа до правосъдие чрез субективна преценка кой има право да обжалва актове на властта, смята вестникът.

"Ние сме шокирани и крайно обезпокоени от публикациите, че се продават кредитите на Търговска банка "Виктория", доскорошна "Креди Агрикол България". Нещо повече - според публикациите срокът за подаване на оферти от останалите банки бил до 1 октомври 2014 г." Това се казва в писмо до управителя на Българска народна банка (БНБ) Иван Искров, подписано от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК) - съюз на българския бизнес, Българска търговско-промишлена палата(БТПП), Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и двата синдиката - КНСБ и КТ "Подкрепа".

Проституцията, наркотиците и контрабандата, които от този месец се включват в изчисляването на брутния вътрешен продукт (БВП), увеличават стойността му със 192 милиона лева годишно. Това прави едва 0.24% от стойността на всички стоки и услуги, реализирани в страната ни през 2013 г., изчислява "Сега". През миналата година българският БВП е над 80 милиарда лева, според Националния статистически институт (НСИ) при представянето на новата методика за изчисляване на БВП. Според експертите в института делът на тези дейности е толкова малък, защото страната ни по-скоро е канал за трафик на престъпни дейности. Малка част от тях се развиват пряко у нас.

Бизнесменът Владимир Баланов, предложил на България да разшири територията й със завладян от него плаващ остров с площта на Белгия, получи отказ от МВнР, съобщава "24 часа". Обектът не представлява "остров", съответно "земя" и в резултат на това не съществува правна възможност този плаващ обект да бъде обявен за част от територията на Република България. С това изречение Владимир Миланов, шеф на политическия кабинет на външния министър Даниел Митов, учтиво отказва Министерството на външните работи дори да проучи възможността България да колонизира остров в Тихия океан. Отказът е оформен три месеца след първоначалното предложение на бизнесмена до МВнР и Министерския съвет. Междувременно Владимир Баланов е потърсил и съдействие от президента Росен Плевнелиев по този въпрос.

"Не САЩ, а ЕС е главният враг на Москва. И затова Кремъл се опитва да разедини европейците. Прави го с най-различни средства, включително купувайки цели парламенти - например в България", твърди историкът Тимъти Снайдър, цитиран от "Дойче веле" в публикация на сайта на "24 часа". "Кремъл разчита на подкрепата на крайнодесните в Европа, чиято цел е да разрушат институциите на ЕС. Второ - Путин се опитва да си сътрудничи в енергийната сфера с няколко правителства на европейски държави, с които има и идеологическа близост. Унгария е добър пример за това. Трето - руският режим полага усилия да купи парламентите на някои по-слаби страни - членки на ЕС, като България и Хърватия. И  накрая - Русия води информационна война. Тази война цели не само да попречи на европейците да защитават собствените си интереси, но и да им наложи идиотско-конспиративния поглед на Москва към случващото се по света. Всичко това се върши с една цел: да се разрушат връзките между държавите в ЕС, защото поотделно те са много по-слаби и уязвими", посочва Снайдър.

Европейската комисия ще задели още 165 милиона евро в подкрепа на земеделските производители, пострадали от руските санкции, съобщи в официално комюнике европейската изпълнителна власт, цитирана от ИТАР-ТАСС, пише "Монитор". Новата програма включва неотложни мерки на пазара на бързо развалящи се плодове и зеленчуци и цели да изтегли от пазара излишъците. За първи път в списъка на подкрепяните са производители на портокали и мандарини, се подчертава в съобщението на Еврокомисията. Субсидии ще получат и производителите на зеленчуци и плодове в следните категории: ябълки, круши, моркови, краставици, чушки, домати, киви, сливи и грозде за консумация. Общият обем на продукцията, която ще се възползва от тази подкрепа, е над 400 000 тона. (БТА)