Зациклили преговорите за шефските места в комисиите на НС

Преговорите за разпределението на шефските постове в комисиите в парламента зациклиха, коментира "Труд". Част от партиите в 43-то Народно събрание са отправили ултимативни претенции към ГЕРБ за ресорите, които да получат и не са склонни на отстъпки.

Според челото на "Преса" битката за постовете е причината за разцеплението в Реформаторския блок. "Военните" действия се водят на два фронта - за позиции в изпълнителната власт и за овладяване на коалицията.

От СДС и партията на Кунева подозират тъмносините, че провеждат собствени преговори с ГЕРБ за заместник-министерските постове. Ябълката на раздора са назначените зам.-министри в здравното, икономическото и военното министерство. Става дума за Любен Петров /СДС/, за Даниела Везиева /ДБГ/, за Орхан Исмаилов /НПСД/ и за Ваньо Шарков от "Синьо единство", чиито кандидатури не били обсъждани в парламентарната група на РБ, пише изданието.

"Ще предложим на парламента затвор за участие в картел", е заглавието над интервю в "Труд" с Петко Николов, председател на Комисията за защита на конкуренцията. Според него участието в картел е едно от най-тежките нарушения на конкуренцията на един пазар. "Повдигам този въпрос, защото в 19 от 28-те членки на ЕС има наказателна отговорност за лицата, представляващи компании, които са участници в такива споразумения.

Започването на дискусия по този въпрос у нас е много важно. Във водещите европейски държави - Франция, Великобритания, Испания, Италия от десетилетия се прилага наказателна отговорност. В тези страни борбата с картелите е много по-ефективна. Такава отговорност има и в САЩ, Япония, ЮАР, дори в Македония. Само при нас няма. Наказателното преследване има силата да възпре определени участници да се включат в картелно споразумение. Очевидно държавата трябва най-малкото да стартира дискусия по този въпрос", категоричен е Николов.

България може да плати прескъпо цената на политическата криза с рекордна за целия програмен период загуба на средства от еврофондовете, алармира под глава "Сега". По последни данни рискът от загуба на средства за 2014 г. вече се оценява на близо 211 милиона евро - безпрецедентно ниво от началото на програмния период. Вместо да влязат в икономиката, тези средства ще бъдат изпуснати заради парализираната покрай политическите трусове администрация и бавното изпълнение на програмите. За сравнение загубата се равнява на близо 3.5 пъти бюджета на Министерството на културата за 2014 г. Това показва публикувана вчера официална справка на сайта eufunds.bg за нивото на изпълнение на европейските програми.

Повече от една година закъснения са натрупали пътническите влакове у нас само за първите 9 месеца на 2014 г., пресмята на първа страница "Телеграф". Абсолютният сбор на закъсненията на всички пътнически влакове в системата на жп транспорта за този период е 626 337 минути, което се равнява на 435 дни. В същото време БДЖ иска нова отсрочка от Европейската комисия, за да продължи поне до 2019 г. да не плаща обезщетения на клиентите си.

"Московски затвори смъртоносна жп линия. Между Нова Загора и Айтос вместо влакове ще се движат автобуси", пише на първа страница "Труд". Само за три месеца в този участък от жп мрежата на България три тежки катастрофи с пътнически влакове се разминават на косъм. Последният случай е от неделя вечер в района на гара Царковски, Карнобатско, а другите два - през септември и октомври. Причината е, че на 9-те гари в 80-километровия участък между Нова Загора и Айтос стрелките на коловозите се местят ръчно, а не автоматично. Това увеличава риска от човешки грешки, уточнява на вътрешна страница изданието.

В интервю за "24 часа" Московски допълва: "Рехабилитацията и модернизацията на жп линиите Пловид-Бургас и Пловдив-Свиленград извадиха от действие системите за сигнализация и осигурителната техника в 9-те гари. Заради това те са на ръчен режим." За да се въведе отново в експлоатация системата са необходими месец-месец и половина. През това време пътниците ще бъдат извозвани с автобуси в този участък от 80 км. В отговор на друг въпрос Московски засяга темата и за ОП "Транспорт": "Знаете, че изключително много се гордеехме с нея. Тя беше с най-добри показатели по договаряне и усвояване. Забелязвам, че почти всички проекти вече са рискови - както жп, така и пътните.

Рискови са магистралите "Струма" и "Марица", жп проектите. В много кратки срокове трябва да се влезе в нормално темпо, което да позволи те да бъдат завършени през 2015 г. и да не се загубят пари. Взели сме ги на ръчен режим. Викам фирмите, ако трябва, ще хвърлям столове, но ще влезем в срок."

Най-големият еднократен заем за последните 12 години се подготвя да изтегли държавата от четири международни банки. Той ще бъде за 1.3 млрд. евро, трябва да бъде предоставен до две седмици и ще бъде погасен след 6 месеца с постъпления от бъдеща облигационна емисия на международните пазари, съобщава във водещата си новина "Капитал Daily". Срокът за оферти изтече в понеделник. С парите ще се подпомогне Фондът за гарантиране на влоговете, ще се рефинансира държавна помощ за ПИБ и ще се покрие бюджетният дефицит, като новият дълг ще е 4.5 млрд. лв. Експерти от банковите среди коментират стъпката с мостовия заем от чужбина като правилна, но очакват лихвата по новия заем да е висока.

Въпреки че зимата чука на вратата и според метеоролозите първият сняг се очаква след 10 дни, страната не е подготвена за преспите, акцентира под глава "Новинар". Една от областите, която е сред неподготвените с почистваща пътна техника, е Плевенска. Последната проверка показа, че от договорените общо 132 машини са налични само 82, пише изданието. "Затоплянето на климата води до по-висока влажност, през зимата до по-големи снеговалежи", анализира пред "Монитор" проф. Христо Пимпирев, геолог и антарктически изследовател.

Ударна реклама по света на българските минерални извори започва държавата. Инициативата е на министъра на екологията Ивелина Василева, съобщава тя в интервю за "Стандарт". Имаме 220 находища с минерални води, от които се ползват едва 12 процента, припомня министърът. В същото време част от националното ни богатство се пилее. "Като видях как в село Баня минералната вода тече по улиците, щях да се разплача", споделя Василева. Идеята й е минералните води да бъдат част от бранда България.

"24 часа" цитира статистика, според която 22 992 българи се трудят в условия, които заплашват здравето. Причините за това са наглед безобидни - хлъзгав под, необезопасени стълби, разхвърляни покрай работното място кабели, липса на достатъчно осветление в коридорите. Проблем при безопасността на работните места е, че служителите не усещат заплахата и не реагират. Заключенията са след проверки на Главна инспекция по труда.

"С ускорител на ЦЕРН могат да се лекуват 1500 души от рак", анонсира пред "Телеграф" Леандър Литов, атомен физик. "Имаме проект за център за лечение на туморни заболявания с протони, но тепърва трябва да разговаряме с новото правителство. Въпрос на политическо решение е как да бъде реализиран центърът, откъде да се намерят средствата. Нужни са 150 млн. евро. Имаме договорка с ЦЕРН да поеме дизайна на ускорителя, производството, контрола, инсталацията. Ще обучим и персонал. Там могат да заработят около 100-150 човека", казва експертът. Според него изграждането на подобен център ще позволи на българите да бъдат лекувани на по-ниско заплащане, а проектът е и стратегически. "Такива центрове има в Щатите, Япония, два са в Европа и третият се строи. Идеята е у нас да е четвъртият", казва Литов.