Най-важното за младите - да изглеждат добре. Като звездите!

Приоритет за младите българи е носенето на маркови дрехи, да се хранят здравословно и да спортуват, за да изглеждат добре. Това е сред основните изводи от изследване на "Галъп интернешънъл" сред 1030 души на възраст между 14 и 27 години, което е в основата на книгата "Младите хора в европейска България – социологически портрет 2014 г," на проф. Петър-Емил Митев и доц.д-р Сийка Ковачева.

Оказва се, че за цели 85% най-важното е да изглеждат добре. Да бъдеш независим се нарежда на второ място – 80%, да имаш кариера е на трето място – 75%, и да си отговорен е на четвърто - 72%.

Сред българските младежи за добрата външност допринасят носенето на маркови дрехи, здравословното хранене и спортуването. Добрият имидж на тялото и съответното поведение са важни елементи на самочувствието на съвременния млад човек, показва проучването.

Създаването на желания имидж често означава усилия за потребление на такива стоки и услуги, които позволяват на младите да се идентифицират със звезди от шоубизнеса и модата.

Това важи както за младите с по-високи доходи, така и за тези, които са застрашени от социално изключване.

В групата на „златната младеж“ е привилегированото малцинство - студенти и млади специалисти от семейства с по-високи доходи и образование, работещи в преуспяващи фирми. Представителите на тази група могат да отделят за маркови дрехи и културно потребление и повече от 150 лв. на месец. Групата на застрашените от социално изключване се състои предимно от роми. В тази група се отделят по-малко от 20 лв. на месец за стоки и услуги за развлечение.

Младите хора у нас се ориентират все повече към независимост и самоизява, но се забелязва и ниско доверие към институциите, както и ниска гражданска активност. Участието в граждански инициативи е актуално само за 27%, а активността в политиката е модерна само според 24% от младите хора.

Повече от половината от запитаните не проявяват интерес към националния политически живот, две трети – към политиката на ЕС. Само една трета от 18-22-годишните са гласували във всички или на повечето избори, откакто са получили право на глас. Младите хора не се чувстват представени, развива се негативна политическа предубеденост.

Близо 60% от запитаните живеят с родителите си. Но пък и свободата, на която те се радват в родителския дом, сега е по-голяма. Този дом се предпочита не заради икономическа принуда, а заради удобство.

Според очакванията на младите българи властовите отношения между мъжа и жената са силно асиметрични – патриархалните нагласи остават.
 
Българските младежи изразяват слаба толерантност относно нетрадиционните форми на сексуално поведение. Сексуалните контакти между хора от един и същ пол се смятат за „напълно” или „по-скоро” приемливи само от една пета от анкетираните, докато една трета изразяват мнението, че те се „напълно неприемливи”, и още една пета, че са „по-скоро неприемливи”.

47% от запитаните младежи не са мислили за емиграция или са мислили, но са отхвърлили такава възможност.

Като най-сериозни проблеми се виждат безработицата (70% от отговорите), бедността и трудовата несигурност (около 60%).

На бизнеса вече не се гледа като на далавера, сочи още проучването.  

По-голямата част от хората между 14 и 27 години предпочитат частния сектор пред държавния (51 срещу 35%), макар да са наясно, че той е по-несигурен. Това може да се обясни с разликите в месечното заплащане. Масово младежите получават ниски заплати (до 400 лв), а само 7% - над 1000 лв. 68% биха избрали безинтересна, но добре платена работа, докато 24% поставят заплатата на второ място. Въпреки това условията за социално-професионалния старт на младите хора се изменят като цяло в положителна насока.

Близо половината анкетирани са готови да направят морален компромис в името на успеха. Разпространено остава и разбирането за "връзките" като начин за постигане на кариера (30%). И все пак, при повечето младежи (около 45%) личните отговорност и усилия се определят като най-важни фактори за "успеха в живота".