Цената на тока – старата тема, но с нови аргументи

Цената на електроенергията остана тема за дебати и коментари и през 2014 година и предизвикваше напрежение в обществото. Останаха съмненията, че цените не се определят правилно и според икономическата логика, но в същото време членовете на енергийния регулатор бяха обстрелвани с яйца при решението да се увеличи цената, за да бъдат поне малко компенсирани загубите на НЕК.

В началото на годината Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) започна кръстоносен поход срещу електроразпределителните компании, заплашвайки ги с отнемане на лицензи заради прихванати от компаниите дължими от Националната електрическа компания (НЕК) суми.

До отнемане на разрешителните така и не се стигна и скандалът постепенно затихна на фона на все по-ясно очертаващата се картина за задълженията на НЕК към производителите на електроенергия.

От потребителска гледна точка обаче фокусът си остава върху двете повишения на цената на електричеството през годината. Второто увеличение (с почти 10% от 1 октомври) беше определено от новия ръководител на енергийния регулатор Светла Тодорова като неотложно и възможно най-малкото.

Но дори и то не успя да доведе до финансовата стабилизация на НЕК. Очакванията са дружеството да приключи годината с 600 млн. лева загуба, като само от регулирания пазар на електроенергия загубите за компанията са в рамките на 850 млн. лева. Причината е, че НЕК изкупува от производителите електричеството при цена от 190 лева за мегаватчас, а я продава за 125 лева.

Цената на тока обаче не може вече не може да реши финансовите проблеми на държавната енергийна компания и по тази причина започнаха да се търсят начини да бъде обърната тенденцията по отношение на задълженията й, които вече достигат 3,5 млрд. лева.

През лятото възможност беше открита в дългосрочните договори с американските централи - ТЕЦ AES Гълъбово (ТЕЦ Марица Изток 1) и КонтурГлобал Марица Изток 3, както и дадените облекчения за производителите на електричество от възобновяеми източници.

Преговорите с инвеститорите обаче не тръгнаха в очакваната от ДКЕВР посока. Компаниите приеха предложените преговори като извиване на ръцете и се обявиха против предизвестени договорки – енергийният регулатор директно нареди на НЕК да постигне предварително определено намаление на цената и излизането на централите на свободния пазар с част от произведената си енергия.

В момента коментарите са, че разговори активно текат, след като Комисията оттегли заповедта си към НЕК от лятото и нареди по-дипломатичното просто "провеждане на преговори".

 В началото на лятото беше организиран и балансиращият пазар на електроенергията, определян като поредната стъпка в посока към либерализацията на пазара. "Проблемите на балансиращия пазар са сериозни", уведоми обаче само месеци по-късно, в началото на декември, председателят на ДКЕВР Светла Тодорова пред депутатите в комисията, наблюдаваща работата на регулатора.

Оказа се, че методиката е такава, че "служебните цени" са нереални при екстремните състояния на пазара. Затова и от ДКЕВР решиха да променят правилата и въведат пределни максимални и минимални цени за осъществяване на сделките на балансирания пазар - съответно 202 лева за мегаватчас (най-високата цена на производител регулирания пазар) при недостиг и 30 лева на мегаватчас (най-ниската цена на производител на регулирания пазар) при излишък на енергия на пазара.

Либерализацията на пазара е едно от предизвикателствата за 2015 година. Освобождаването едва ли ще се случи в първите месеци на годината, защото първо трябва да бъдат изчистени всички дългосрочни договори.

За енергийния експерт Славчо Нейков водещо при либерализацията е отношението към регулатора. „Регулаторът е диригентът на пазара“, коментира той пред Investor.bg и допълни, че трябва да бъде усъвършенствана и нормативната рамка.

А проблемите по отношение на доверието в ДКЕВР си останаха въпреки всички усилия и смененото ръководство на Комисията. Един въпрос така и не намери отговори и е все още актуален в обществото - кой диктува цената на тока?

Новият министър Теменужка Петкова призна, че досега цената често е била определяна с политически, а не икономически обосновки, въпреки всички изявления, че единствено енергийният регулатор е този, който има думата и то на базата на анализи на представените от всички участници в системата основания и документи.

 Че през цената на тока вече няма да бъде провеждана социална политика има заявка и в програмата на управляващото мнозинство, което е заложило на борба с енергийната бедност. Досега обаче все още няма посочени конкретни мерки за всички заявки в управленската програма, включително и за "финансовото оздравяване на НЕК", което е от критично значение за системата.

Единствено управляващите са посочили конкретно своето желание енергийните помощи да стигнат до повече нуждаещи се домакинства (по плана до 500 хил.), но така и не е отбелязано дали ще има нови методи за подпомагане, които да действат през цялата година. В момента енергийни помощи получават към 250 хил. домакинства и то само през зимата.

 Една от заявките на служебното правителство на Георги Близнашки беше за изготвянето на промени в Закона за енергетиката, които да постигнат повече прозрачност и независимост в работата на ДКЕВР. Текстовете предвиждат членовете на комисията да бъдат избирани от Народното събрание, а не назначавани както досега от Министерския съвет, публични заседания и разделянето на ДКЕВР на два състава – за енергетика и за водния сектор.

Законопроектът вече беше разгледан в Народното събрание и събра обаче множество забележки, а единствената точка, която обедини партиите, беше, че членовете на ДКЕВР трябва да бъдат избирани от парламента.

Служебният кабинет създаде и Енергиен борд, който да подпомогне работата на Комисията и да гарантира, че решенията й ще бъдат публични. Новият орган обаче не е имал заседание след встъпването в длъжност на новото правителство, а предишните му заседания се оказаха закрити за медиите и за взетите решения съдехме само по изявленията на участници.

Проблемите в енергетиката ни са приоритет вече на четвърто правителство на страната – служебният кабинет „Райков” поиска в началото на 2013 година партньорски одит от Европейската комисия и Световната банка за ситуацията в сектора, който да посочи проблемите и възможните техни решения.

Пламен Орешарски също се зае с оздравяване на енергетиката, „отпушвайки износа” на електроенергия и повишавайки цената на въглищата, но сваляйки цената на електроенергията.

Мандатът на служебното правителство на Георги Близнашки пък започна с поскъпването на тока и приключи с изработване на план и мерки за намаляване на дефицитите.

Заявките на новото правителство пък са, че работата в тази насока ще продължи, но първо ще бъде изготвен ... задълбочен анализ за случващото се в сектора.

Междувременно усещането е, че ситуацията никак не се подобрява, а НЕК продължава да функционира, трупайки задължения от около 1 млрд. лева на година.

Четете още икономически новини в Investor.bg