Първият паметник в чест на българския войник и победите му е издигнат преди 80 г.

Първият паметник в чест на българския войник и неговите победи е издигнат на Гергьовден преди 80 години в центъра на Велико Търново. Монументът, известен днес като "Майка България", е открит на 6 май /Гергьовден/ 1935 година от генерал Иван Радев в присъствието на хиляди жители и гости на Велико Търново.

Идеята за изграждането му възниква непосредствено след края на Първата световна война, като целта е да се вдигне духът на нацията и да се отдаде почит към доблестните български опълченци и войници, разказа в интервю за БТА Тодорка Недева, историк, музеен работник и дългогодишен изследовател в областта на новата и най-нова история.

През 1926 година, на 9 март, след проведено общоградско събрание в тогавашното кино "Модерен театър" е избран 11-членен комитет от видни личности за въздигането на паметника. В състава му влизат представители на местната власт, на Федерацията на запасните офицери и подофицери, на Светия синод, на Великотърновския гарнизон, учители, инженери и  банкери. Комитетът изработва устав, който бива одобрен от тогавашния министър на вътрешните работи. Членовете на комитета пристъпват към конкретни действия по набиране на средства за строеж.

Дарения са направили всички общински съвети в окръга, църковните и училищни настоятелства, фабрики, банки, кооперации и частни лица. Отпечатани са фондови марки, организирани са благотворителни вечеринки и концерти. Определеното място за строеж е дарено безвъзмездно от окръжната управа и му се дава името "Площад на победите", разказа Тодорка Недева.

През 1927 година членовете на комитета изготвят програма с критерии за конкурс, по които е трябвало да бъде изработен паметникът в чест на българското войнство. Явяват се 30 участници от цялата страна. В продължение на седмица проектите им са представени пред търновската общественост в най-голямата и представителна зала по онова време във Военния клуб.

Първа премия в размер на 25 хиляди лева журито присъжда на скулптора Светослав Йоцов от Враца. Неговият проект е бил предпочетен, защото олицетворявал девиза на българската войска:"Преди всичко България", посочи историкът.

Днес - 80 години по-късно, монументът е ансамбъл от шест бронзови фигури

80 години по-късно, монументът  е ансамбъл от шест бронзови фигури. От четирите страни на паметника са изписани годините на войните, в които са загинали български войни в името на победата - Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./, Сръбско-българската война / 1885 г./, Балканските войни /1912-1913 г. / и Първата световна война /1915-1918 г./.

В основата на монумента е разположена костница, пред която се пали огън в тържествени случаи, като символен жест към загиналите опълченци и войници.

Доминираща е скулптурната фигура на коленичила жена, олицетворяваща Майка България. В дясната си ръка тя държи наведено бойно знаме в знак на скръб за загиналите във войните, а в лявата лаврово клонче в прослава на героите.

Прототип на фигурата е великотърновската ученичка от Девическата гимназия Катерина Кавалджиева, която е сестра на известния търновски художник Владимир Кавалджиев. Тя е била изключително красива. Скулпторът със своя художествен усет веднага я забелязва и преценява, че тя може да му послужи за модел и нещо повече, по-късно тя става негова съпруга, разказва Тодорка Недева.

Властта през 1944 година е наредила короната върху главата на Майка България да бъде демонтирана, защото не се е вписвала като символ в тогавашната политическа доктрина.

Тя обаче е била съхранена в Историческия музей във Велико Търново и през 90-те години е била поставена отново. Преди две години, по инициатива на настоящия кмет Даниел Панов, короната е била позлатена, припомни Тодорка Недева.

Преди 80 години подготовката за откриването на паметника продължава три дни

 В целия град са поставени гирлянди и зелени художествени арки. Ден преди официалното откриване над града вали тежък, мокър сняг и притеснението е било голямо. Но на самия Гергьовден пролетното слънце се усмихва и стопява и страховете на великотърновци, разказва Тодорка Недева.

Според историка традицията по отбелязване на 6 май през годините винаги е била изключително празнична, защото за обществото е било важно да почете храброто българско войнство.

Тя припомни, че денят е започвал с молебен и военен парад с иконата на Св. Георги Победоносец.

Раздавали са се свидетелства на близките на загиналите във войните за национално обединение. Организирали са се благотворителни акции за набиране на средства за пострадалите ветерани от войните, полагали са се военни клетви от кадети и новопостъпили в гарнизонните части. В следобедните и вечерните часове празникът е продължавал с гергьовденски люлки,закуски на открито, приятелски срещи и концерти.

Великотърновци винаги са тачили своето минало. На 5 май 1935 година, ден преди откриването на паметника "Майка България", в старата столица е бил открит паметник в чест на загиналите във Велчовата завера. През същата година са се навършили 100 години от бунта, организиран от търновеца Велчо Джамджията.

Днес военните паметници във Велико Търново са места за отдаване на почит и символи с национално значение, коментира Тодорка Недева.