За Питър Пан, различните деца и ценността на детския ден

За да празнува едно дете, около него трябва да има хора, през чиито поглед, език и отношение, то да се види достойно да празнува, казва Весела Банова, психоаналитик и клиничен психолог в Сдружение "Дете и Пространство". В интервю за БТА Банова заяви, че това означава, че едно дете може да празнува, ако представлява ценност поне за един човек. По думите на Банова за жалост обаче има деца, които са изключително самотни и по-скоро могат да се видят като ненужни и отхвърлени. Така че 1 юни не е еднакъв за всички деца, както всеки един празник не е еднакъв за всички хора, допълни експертът.

Според Банова има деца, които отхвърлят различието. Родителите им също го правят. Понякога дори проявяват жестокост към различните. За щастие се случва децата да приемат различното дете като едно от тях, като в някаква степен това зависи от самото дете, смята Банова. По думите на клиничния психолог значение има и това доколко самото дете е приело собственото си различие като неразривна част от самото себе си.

"Например, известният френски психоаналитик и пионер в детската анализа Франсоаз Долто разказва за едно малко момиченце със Синдром на Даун, което попитало баща си след като той излязъл от кабинета, в който са правили видеозон на второто дете, което родителите очаквали, дали бебето ще бъде като нея. Бащата отвърнал: "Не, то ще е момче и няма да има Синдром на Даун." Тогава момиченцето отговорило, че няма проблем, че ще бъде момче, но е жалко, че няма да бъде като нея", разказа Банова.

Иначе казано, то считало себе си за нормално, донякъде защото родителите й никога не са се отнасяли към нея със съжаление, нито са очаквали от околните да я съжаляват. Те винаги, още от бебешка възраст, са й казвали истината и тя се е развивала прекрасно, допълни Банова.

Истината е, че у нас обществото и българските институции са длъжници на децата с увреждания, заяви Банова. По думите й някои от тези деца се появяват сред нас сега, защото най-сетне се закриват домовете за деца и младежи с умствена изостаналост, построени от тоталитарната държава през петдесетте години на миналия век. С много малко изключение всички те са разположени във възможно най-отдалечени и затънтени места, допълни Банова. Това стана възможно благодарение на проекта "Детство за всички", финансиран от Европейския социален фонд и управляван от Държавната агенция за закрила на детето, отбеляза психоаналитикът.

Според нея не трябва да се забравят и децата с увреждания, които живеят в своите семейства. "Ние все още не ги виждаме сред нас. Не ги срещаме често в парковете, по улиците, в киносалоните или магазините", посочи Банова. По думите й това означава едно - да, и институциите, и обществото са длъжници на децата с увреждания. Не е необходимо да правим каквото й да било от съжаление. Необходимо е да не се преструваме, че те не съществуват, смята клиничният психолог.

Весела Банова смята, че сегашното поколение е различно. Като всяко следващо поколение то носи нови неща, които ние, представителите на предишните поколения, не можем да осмислим бързо и да реагираме адекватно, отбеляза експертът. Според нея съвременните родители търсят информация и отговори на въпросите си предимно в Интернет, като написаното в Мрежата се сдобива със статута на "Библия".

"И някак никой не се замисля откъде идва тази информация, на какво се основава. Сякаш се забравя, че най-важното за едно дете е живото общуване, начинът, по който му говорим", допълни Банова. Според нея родителите оставят малките си бебета да гледат телевизия, вместо да въведат детето в света на символичното - на детската литература, на четенето и слушането на приказки. Някак си съвременните отношения родители - деца се управляват от предметите - играчки, джаджи, електроника, добави Банова.

Тя отбеляза, че почти всяко дете има мобилен телефон, а вече и таблет. Не е рядкост да срещнеш дете, което се вози в превозно средство и дори не се сеща да погледне през прозореца, защото е вглъбено в играта, която играе на таблета си, посочи още психоаналитикът. Според нея това крие опасности, защото едно дете може напълно да потъне в света на въображаемото, което води до повишаване на напрежението в тялото на детето, до зацикляне на мисълта.

Данни от валидизацията на стандарти за ранно детско развитие в България, показват, че съвременните деца проговарят по-късно от онези преди 30 години например, отбеляза Банова. Има за какво да се замислим като възрастни, родители, учители и политици, допълни тя.

Според Весела Банова не може да се каже дали в България е разпространен т. нар. синдром Питър Пан. Питър Пан не иска да порасне, но нарочно. "А аз по-скоро срещам възрастни, които не осъзнават, че не са пораснали. Останали са някак в юношеството, не могат да направят крачката към това да бъдат мъже или жени, които носят отговорност за изборите си, за тялото, което обитават и за думите, които изричат. Но за да не звуча песимистично, трябва да кажа, че непрекъснато пътувам из цялата страна и срещам изумителни мъже и жени, на места, където никога не бих предположила, че мога да срещна такива адекватни хора, изпълнени с кураж, изключително жизнени и заинтригувани от живота, същевременно отговорни не само към това, което говорят и правят, но й към това, което се случва около тях", казва Банова.