Той се оказа твърде добър, за да бъде нает на работа!

За първи път ми се случи да не ме наемат на работа, защото съм бил най-добрият кандидат. Почувствах се много странно – не знаех да се радвам ли, да съжалявам ли, да се подигравам ли? И къде беше логиката във всичко това? Не знам със сигурност каква е истината. Това пише в блога си Мартин Търпев, който решава да кандидатства по програма за наемане на хора с увреждания на голям мобилен оператор у нас.

"Беше обявено, че в някои области, сред които Маркетинг и Връзки с обществеността търсят кандидати с увреждания. А тези области са точно специалностите, които съм завършил – бакалавър и магистър.

По принцип не съм привърженик на програми, създадени специално за хора с увреждания – хич даже. Смятам че копирайтърът с увреждане си е просто копирайтър, счетоводителят с увреждане си е просто счетоводител, специалистът по маркетинг с увреждане си е просто специалист по маркетинг… Въпреки това обаче, реших да кандидатствам.

Кандидатствах по обявата и ме викнаха на интервю. Още от влизането ми се отнесоха перфектно с мен. Всичко беше готово, когато пристигнах. Охраната ме очакваше, жената на рецепцията – също. Успокоих се и се нахъсах още преди интервюто – даже се почувствах в свои води", пише Мартин.

Признава, че приема интервюто си чисто пазарно, опитва да се продаде. "Говорих за образованието си по Маркетинг и PR, за опита си като копирайтър, за интересите си в интернет маркетинга и журналистиката, за увлечението си към икономиката. Даже за момент стана дума за икономическите ми възгледи и за мнението ми за актуалните събития", споделя още той.

А какъв е резултатът?

"Ами, изобщо не го очаквах. Отрязаха ме. Казах си – това е ОК, нормално е – имали са по-добър кандидат, сметнали са, че той ще им върши по-добра работа от мен. И аз съм отпаднал. Това е конкуренцията, а на голяма компания й трябват първокласни кадри. Така си помислих. Само че…

Как точно протича уведомяването?

На Марти се обажда служителка от HR отдела, за да му съобщи резултатите. Казва му, че е бил най-добрият кандидат. "Но внезапно тя странно си промени тона и каза, че аз не се вписвам в концепцията на тяхната социална програма. Идеята била да се даде шанс на хора с увреждания, които нямат много възможности. А пък аз съм имал бизнес с копирайтинг услуги и съм работил в семейния магазин, затова не съм имал нужда от помощ. Направо преуспял човек съм", възмущава се Марти.

"Онемях! Мислех си, че за работа в Маркетинг или PR-отдел на една частна фирма по-важните критерии би трябвало да са образованието, опитът и активността, а не липсата на възможност да си намериш някаква работа. Водещо според мен трябва да е желанието за получаване на взаимна изгода, а не просто и само за извършване на някакъв алтруистичен жест.

В крайна сметка обаче, излезе, че за да работя там трябва да съм по-нещастен и с по-малко шансове за успех другаде. Излезе, че щях да имам по-голям шанс да започна работа, ако бях необразован, тъжен, пасивен и че за тях явно това е по-важно от реалната работа, която ще им свършиш. Разочароващо!

Посъветваха ме да кандидатствам пак догодина – програмата е ежегодна. Само че до догодина не смятам да стана по-пасивен, по-беден, по-нещастен и да окуцея още повече – щото и сега куцам, ама явно не е достатъчно, за да им отговоря на условията.

А може би пък са преценили, че не ставам за работата. Но не са искали да наранят чувствата ми. Това е нелепо. Самоувереният човек – какъвто смятам, че съм – винаги предпочита суровата истина, пред подсладената и украсена лъжа. Но пък може би са сметнали, че като човек с увреждане не съм достатъчно самоуверен и бих бил наранен…

Само че смея да твърдя, че съм доста уверен и силен човек. Затова винаги избирам истината – колкото и сурова да е тя. Обаче в случая не я знам, защото предпочетоха за мен украсена дежурна реплика. Постъпиха… алтруистично. И жертваха истината!"