Психичното здраве у нас – в задния двор на медицината

По традиция отделяме малко време за здравето си, а психичното здраве въобще не се възприема като част от здравето на човека, смята психиатърът д-р Цветислава Гълъбова от Държавната психиатрична болница "Свети Иван Рилски".

Според нея обществените нагласи към психично болните са все още силно негативни. Към негативните обществени нагласи по думите й се наслагват активни съпротиви на самата психиатричната общност срещу промените.

Психично-здравното обслужване у нас е в задния двор на медицината, коментира тя пред БНР.

Д-р Гълъбова настоя, че за да се подобри психиатричната грижа и тя да влезе в 21 век е необходим регистър - единна информационна система, която да ползват професионалистите и мениджмънтът на системата.

Тя обясни, че това ще помогне да се планират здравните разходи, а освен това ще се направи един анализ, който пък ще позволи да се намерят решенията на проблемите в системата.

Според нея системно връщане на пациенти означава системен отказ за прием.

"Връщането на психиатрични пациенти с мотивация "Няма легла", не звучи сериозно. Ако няма легла, ръководителят на структурата ще освободи своя кабинет. Говоря съвсем сериозно. Връщането на пациент, който по медицински индикации дали сам или е доведен от близки или полиция, търси помощ, за мен е недопустимо", настоя психиатърът.

80% от болните са с тежки патологии, това означава, че те се нуждая от лечение поне няколко седмици.

Заместник-кметът по здравеопазване и финанси в Столичната община Дончо Барбалов заяви, че подобно връщане на пациенти, които се нуждаят от психиатрична грижа е недопустимо и увери, че то няма да се случва в бъдеще в София.

Той увери, че за психиатричната грижа има достатъчно финансиране.