Трите български тайни на Мустафа Кемал Ататюрк

Има версия, че Ататюрк е от български произход. Това е записано дори в енциклопедията на братя Данчови, отпечатана през 1936 г. Там се казва, че родителите на създателя на турската република са българомохамедани от Солунско. В този край още има хора, които заявяват, че са рода с Ататюрк. В Гърция Кулов е срещал българи мохамедани, които също твърдят, че са му роднини, пише в "168 часа".

"Ние сме български селяни от Солунско.Викат ни помаци, защото сме помагали на турската армия в османско време. Ататюрк е от нашето коляно”, с тези думи посрещнаха екипа ни жителите на одринското село Азатлъ, писа преди време Кулов в smolyan.bgvesti.net. Това е най многолюдното българомохамеданско село в Одринско. От България са и населилите околностите на Текирдаг и Люлебургаз в Европейска Турция, допълва авторът.

Изследователят Христо Красин пък в книгата си “Има ли турци в България” твърди, че Мустафа Кемал е роден в село Себища – област Голо бърдо, разположена между днешна Албания и Македония. В това село живеят само българи мохамедани, единствен ходжата навремето знаел малко турски. Според руския учен Афанасий Селишев в цялата област нямало дори един турчин.

Там се залюбили левентът Али Реза и красивата Зюбейде.

Името на хубавицата е от староперсийски произход и значи “Обичано цвете”. Те били деца на заможни родители, охридски търговци, а от техния брак се родил Мустафа. По-късно семейството се мести в Солун. Има и версия, че само Зюбейде е българомохамеданка.

Българския разузнавач и дипломат Сребрен Поппетров пише поверителен рапорт № 54 до министъра на външните работи за обиколката си в областта Малесия на 14 август 1930 г., където е изпратен с разузнавателна мисия. Той докладва, че в село Себища се е срещнал и разговарял с роднини на Мустафа Кемал. Никой от тях не знаел турски, въпреки че се опитвал да им говори на този език. Те си приказвали на български и му разказали, че роднината им Али Реза възнамерявал да завърти търговийка и решил, че тя ще тръгне най-добре в Солун. Научил десетина турски думи от местния ходжа и се преселил там със семейство си. Провървяло му и започнал работа в тамошната митница.

Самият Ататюрк е единственият държавник от Балканите, който многократно е заявявал не просто привързаността си към българския народ, а е изтъквал силната си любов към него. Нещо повече, той признава, че в детството си е играл само с българчета.

Но защо само с тях? Може би защото други наоколо не е имало. Дали с думите, цитирани във в. “Утро” от 22 октомври 1931 г, не е искал да подскаже именно това. Ето ги: “Няма да забравя приятните моменти, които съм преживял в България. Бил съм, съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Обичам безпределно българския народ още от детинство. В Солун съм другарувал през всичкото време само с българи. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е против Турция".

Българи с ислямско вероизповедание и турци алиани в Кърджалийско си оспорват Ататюрк, писа преди 6 години сайтът на град Първомай. Тогава лидерите на двете общности били в лют спор към коя от тях принадлежи Бащата на турците. Първите се позовават на написаното в енциклопедията на братя Данчови, както и на негова версия, повторена 70 години по-късно от писателя Петър Япов в книгата му “Помаците”.

Алианите пък посочват като аргумент името на баща му - Али Реза. Според изследователката на алианската общност у нас Невена Граматикова, която самата е от такъв произход, възрастното населеление в областта е убедено, че Ататюрк е последовател на Али. Даже през 30-те години на ХХ век доста алиани са се изселили от България в Турция с мисълта, че тя се управлява от техен човек.