Как едно семейство прие християнството...

Как едно семейство прие християнството и се отказа от мюсюлманството разказват съпрузите Уахид и Шива. Двамата са семейство повече от 10 години. В Иран се занимавали с фризьорство, имали приятели и нормален живот, но казват, че винаги са се чувствали различни. Там, в държавата, в която да бъдеш различен е престъпление те решили да вземат кардиналното решение да напуснат и да потърсят щастието си другаде.

Днес казват, че дъщеря им Хазал им дала сили за тази промяна. Шива Нои – жената в семейството, разказва пред bTV, че имали приятели християни. Около тях се запознали с религията и прочели евангелията – така направили разликата.

„Четохме с тях, те ни обясняваха думите и така предпочетохме да приемем християнството.” А съпругът й – Уахид казва, че усетил, че е различен още в ранна детска възраст.

„Всеки човек има в себе си нещо вътрешно. Аз го усетих точно на деня на раждането на Исус Христос Коледа. Въпреки всичко, което казвам, инициативата бе на жена ми. Когато започнахме да си общуваме по-често с наши приятели християни от Турция аз попитах: с какво по-различна е едната религия, че да я сменям с другата? Но когато те ми обясниха по-подробно аз наистина я приех. Тази вяра проповядва обич, взаимна помощ, мир. Аз избрах този път и не съжалявам за него. Ние не сме се чувствали мюсюлмани. Ние сме се родили такива. Както много хора се раждат в страна с дадена религия, но може да не вярват в нея. Всеки разумен човек мисли за своя път. Ето давам пример: ако аз съм водач на кола и карам по определен път, в един момент разбирам, че съм сбъркал пътя и този път не е правилен. Щом го разбереш поемаш по другия - правилния път.”

И те го правят. Покръстват се. Сменили мюсюлманството с християнството, в държава, в която това решение е равносилно на отритване от обществото. „Малките етнически групи нямат място – казва Уахид – нямаш възможност нито да работиш, нито да живееш нормално.”

С времето започнали да усещат и опасността. „Непосредствена опасност за нас не е имало, но всеки, който е приел чуждата религия е вече нежелан от Бога, там. За това решихме да си тръгнем.”

Така стигат до България. В бежанския център в „Овча Купел” са вече от 3 месеца, но казват, че се чувстват добре. Дори дъщеря им 10-годишната Хазал започнала да ходи на училище.

„Пътуването до България беше много тежко. Дори преди да дойдем ни бяха обяснили, че не е хубава държава, че хората не са добри, полицаите са агресивни, хората не са толерантни, и ние си изградихме негативно мнение още преди да сме дошли.

В момента, в който прекрачихме границата обаче полицаите се държаха с нас изключително мило, с много уважение и разбиране. Така още от първия миг ние усетихме сигурност и спокойствие. – разказва Уахид. - Ако някой човек не се чувства щастлив на дадено място, той си тръгва от там. Ние оставаме тук в България, значи се чувстваме добре, на мястото си.

Тримата казват, че нямат търпение да научат български, за да могат да се установят. За да продължат живота си спокойно в една държава, която някой ден ще нарекат своя.