Като няма кръводарители, цената на рядката "стока" скача

В световният ден на доброволното кръводаряване се оказва, че в България то е все по-малко доброволно и все по-малко безвъзмездно.

От години търговията с кръв в страната просперира.

Търговците дебнат пред вратите на кръвните центрове и се възползват от безизходицата на хората в беда. Цената се определя от търсенето.

"Мисля, че 150, 200, 250. Казваш, че има нужда от кръв и съответно имаш кръвта след половин час на съответната цена, това е. До колкото зная, колкото по-рядка кръвна група имаш, толкова по-скъпа цена“, обясни пред БНТ Калоян Костадинов от Велико Търново, който е сред малкото редовни кръводарители.

Масово обаче хората са категорични, че ако техен близък се нуждае от преливане, ще са принудени да купят кръв от търговците.

"В кръвните центрове не произвеждаме кръв, за съжаление”, каза д-р Николай Андреев, директор на Националния център по трансфузиционна хематология.

"В България все още доброволното и безвъзмездно кръводаряване не достига желаните проценти, заложени от СЗО. До 2020 година СЗО е поставило задача пред всички здравни системи в света добороволното кръводаряване да стане 100%. У нас е между 65 и 80%, защото не се отзовават достатъчен брой кръводарители и неминуемо се стига до това близките да бъдат помолени да даряват кръв", обясни той.

Д-р Андреев коментира, че нямаме изградена цялостна стратегия за реклама на безвъзмездното кръводаряване.

"Да даряваш доброволно и безвъзмездно, е лесно и дори здравословн"о, каза Николай Тодоров.

Той  дарява кръв за първи път преди 30 години. Тогава осъзнава колко важна помощ е това. Вече 6 години помага в акциите на Българския червен кръст, за да стигне тази идея до повече хора.

“Много трудно е човек да бъде убеден в нещо, което той не иска или по начин по който той не мисли. Всеки един от нас може би ако се налага за негов роднина ще даде кръв, и естествено това е безвъзмездно, но не е доброволно – това се налага. Доброволният кръводарител е друга порода човек”, смята Тодоров.