Стихия с нежно име: Ваня – младата надежда на старото МВР

В Нова Загора разказват за една случка, станала като на филм. Било в началото на пролетта, петъчен ден, около 14 часа. По това време в индустриалната зона на града било оживено – едни се връщали, други отивали за работна смяна.

Улицата – широка, долу в ниското имало дежурна патрулка. Някакъв автомобил, при вида на униформените, изведнъж направил рязък обратен завой. Шофьорът натиснал педала на газта. И помел пешеходка, после опитал да избяга. В този миг обаче пътя му препречила друга кола. От нея изскочила млада жена. Тя изкарала шофьора навън, взела ключовете от таблото, извадила навън и спътника му. Обадила се по телефона за помощ.

Пристигнали линейка, полиция. Виновните били задържани. А те – виновните, да не повярва човек – хлапета на по 13 години! Смелата млада дама пък се оказала полицайката Иванка Милкова. Тя е единствената жена в Областната дирекция на МВР в Сливенския регион, като се изключи нейна колежка с доста дълъг стаж.

"Случайно се озовах на това място, бях с личната си кола. Като видях как изхвърча на 5-6 метра пешеходката, казах си: Край! Слава богу, пострадалата оцеля, макар и с тежки травми. А "шофьорът" взел тайно ключовете от колата на дядо си. Искал да повози приятелите си, за да им се изфука!", разказва Иванка пред "Труд".

За светкавичната й реакция тя получи награда от местните медии и МВР. Ваня, както я наричат близките, е само на 28 години. Оперативен работник, криминалист. Отговаря за район от 10-ина села в община Нова Загора. Гони и залавя крадци. И има много висока разкриваемост на престъпленията – над 60 на сто.

"Работя само с мъже, проблем с това нямам. Посрещнаха ме много добре. Коректни сме, равни сме. Не позволявам никакво ухажване. Още в първия ми работен ден ме взеха по сигнал за хероин", обяснява Ваня.

Търговията с наркотици и битовите кражби са престъпленията, които най-много вълнуват обикновените хора. Защото най-много ги тормозят – убедена е тя.

"Младежите до 30-годишна възраст в Нова Загора вече започват масово да ги употребяват, сред тях има и направо деца – на по 15-16 години. Това много ме тревожи! И не става дума за марихуана, а за пико, което влияе върху нервната система, прави ги неадекватни, предпоставка е за престъпления", казва криминалистката.

"От година не се занимавам с наркотици, само помагам, ако се наложи. Сега съм ангажирана със селата. Знаете ли, че хората не се стряскат, че някой бил карал без колан. Много ги боли обаче, ако някой е откраднал две кокошки в селото, ако е посегнал на пенсията. Тоест, боли ги за неща, които са придобили честно, с труда си, с лишения", разказва Ваня.

Няма да забрави един грабеж в село Коньово на възрастен мъж. Посреднощ престъпник влиза в дома му, забива му нож в крака, пребърква го, взема единствените му 30 лева и изчезва. Всеки ден в продължение на една седмица Милкова ходела в селото, за да издирва извършителя.

"Използвахме и следово куче, обикаляхме къде ли не из горите. Отделен е въпросът, че ни налазиха кърлежи. Важното е, че накрая сам се предаде. Бях говорила с близките му, те го бяха убедили. Човек от селото беше. Излежава присъда", спомня си Ваня.

След това продължила да посещава стареца в Коньово, докато се успокои след кошмарния грабеж: "И как няма!? И моята баба живееше известно време сама".

Някои от разследванията й стигали до други региони в страната. В района й започнали кражби на пчелни кошери. Една, втора, седем! "Разплетох случая по част от номер на автомобил, който граждани бяха видели. Така стигнах до собственика на автомобила, жител на село чак до Трявна! Обадих се на колегите там. Имал в двора си 30 кошера! Отиваме на място, ама с мене и пчеларите, да си разпознаят кошерите. После ходихме с една платформа, за да ги докараме обратно, беше приключение. Лицето, извършило кражбите, е осъдено. Искал бил да развива пчеларство, но един кошер с пчелно семейство струва минимум 200 лева. Колко правят 30 кошера, изчислете сами. Пчеларите наистина бяха много развълнувани, че го заловихме, защото тази дейност за тях е смисъл на живот, страст", казва тя.

Силно е преживяла друга история, която за жалост не завършила с обвинителен акт и присъда. Пак грабеж, на Кортенските минерални бани. Маскирани нападнали възрастна женица в дома й. Мъчили я, ама пари нямала. Взели й дебитната карта и мобилния телефон.

За първи път криминалистката на практика разбрала колко е важен в работата й оперативният анализ. А оперативният анализ са данни, които се събират в системата. Например, в Нова Загора има информация, че някой извършва кражби на червени коли "Форд". Ако и във Видин, да речем, започнат подобни кражби, вече ще има насоки за евентуалния извършител – обяснява полицайката. В случая точно по този начин събрала богати сведения за маскираните. Даже дебитната карта на старицата била засечена, че се използва от приятелката на единия от тях. "Но доказателствата бяха само косвени, не бяха оставили дори един отпечатък. А всеки умел лъжец можеше да каже, че е намерил дебитната карта", казва Ваня.

"Знам, че упрекват полицията, че не си вършим работата. Истината е, че на много хора сме помогнали, има и такива, на които не сме, но не защото не сме направили усилия. Стигаме до извършителя, но досъдебното производство може да бъде прекратено, щетата да е минимална или прокурорът да прецени, че липсват достатъчно доказателства. Не казвам, че и при нас няма колеги, които не са съвестни, но не може всички да са идеални", е мнението на Ваня.

МВР академията не била резервен вариант за студентските й години. "Това исках да уча, това ме приеха, преподаваха ни много интересни дисциплини, имахме и физическа подготовка", разказва тя. В работата си научавала постоянно нови неща. "Трябва да съставиш например протокол за доброволно предаване на откраднати вещи. Ако не знаеш какво е медна серпентина на казан за варене на ракия, какво правиш? В началото ме гледаха някак скептично: Момиче, какво ти разбира!? Но сега не е така", подчертава полицайката.

Често я питали дали е арестувала престъпници. "Слагала съм белезници. Разбира се, и на мъже. Но върша лични обиски само на жени, такива са правилата. Откривала съм игли, ножове, спринцовки, наркотици, какво ли не!", съобщава Ваня.

Има много точен мерник, учебната стрелба я разтоварва от стреса. Не дели хората на добри и на лоши.

"За хората съм научила едно – че се чувстват неприятно, когато са ги ограбили, и са удовлетворени и щастливи, когато са получили възмездие. За едното възмездие работим", заключва Ваня.