Десетки българи от Босилеград дариха кръв във ВМА

61 жители на гр. Босилеград, Сърбия организираха поредна кръводарителска кампания в Центъра по трансфузионна хематология на Военномедицинска академия, съобщиха от пресцентъра на лечебното заведение.

От години болницата лекува безплатно сънародниците ни от западната ни съседка и в тази акция те виждат възможност да се отблагодарят за грижите на медиците.

Високохуманният жест съвпадна и с отбелязването на 125-ата годишнина от създаването на ВМА и протече емоционално – и за кръводарителите, и за служителите.

Тук са за втори път, много са ентусиазирани, идват с отворени сърца готови да дадат и да помогнат, коментира д-р Елисавета Грънчарова.

Тя е част от екипа от 2-ма лекари, 2-ма лаборанти и 4 сестри, които се погрижиха за бързата и експедитивна организация на вчерашната акция, преминала за около 2 часа и половина.

Сред първите кръводарители беше и кметът на община Босилеград Владимир Захариев, който не скри задоволството си от факта, че влязъл с усмивка в Центъра, където му отвърнали със същото. Позитивизмът личеше и от двете страни, а медицинските специалисти са впечатлени от жеста на милосърдие на сънародниците ни, които вече планират следваща кръводарителска акция през пролетта на следващата година.

Няма как да не забележим тази солидарност, тоест те знаят, че тук получават лечение и са готови да дойдат и дарят, за да направят добро на друг човек, сподели и д-р Красимира Терзиева. По думите й вчерашното кръводаряване е минало нормално, без колапси. И се похвали, че в Центъра по трансфузионна хематология колапсите са много редки, защото хората тук са обучени да са позитивни с дарителите, знаят как да им задържат вниманието, така че даряването да минава леко и приятно.

Българинът припознава кръводаряването като акт на хуманизъм, алтруизъм и да – българите са склонни да дарят кръв, коментира още д-р Терзиева. По думите й в последните години у нас има увеличение на безвъзмездните и доброволни кръводарители, като според СЗО през 2020 година всички дарители трябва да са безвъзмездни и доброволни.

Според проучване сред младежи на 18-годишна възраст 100% от тях заявяват, че биха дарили кръв, ако се касае за техен близък, а повече от 60% биха дарили, ако има нужда. Младите хора са по-склонни да дарят в кръвен център, а не в мобилните екипи, защото така се чувстват по-сигурни. Освен това са по-склонни да откликнат на покана лице в лице, отколкото на призив в социалните мрежи.

При военнослужещите мотивите са съвсем други: дълг, отговорност, колективна мисъл – колегите дават, и аз давам.

Относно митовете от заразяване, д-р Терзиева е категорична, че такава опасност няма, защото всички консумативи, които се използват, са за еднократна употреба и се отварят пред очите на кръводарителите.

Ползи от кръводаряването им и за самия дарител. Дори и от психологична гледна точка, защото актът повишава самочувствието на кръводарителите: от една страна,  защото знаят, че са спасили човешки живот, а от друга – преодолял е някакви вътрешни страхове. 

За да кръводариш, трябва да си на възраст от 18 до 60 години, като до 65-годишна възраст могат да даряват само редовни дарители. Друго изискване за кръводарителите е да са здрави, да са се нахранили преди това, да не приемат лекарства, да нямат заболявания на сърдечно-съдовата и нервната система.

Нормативите допускат кръводаряване през 2 месеца минимум, за мъжете 5 пъти в годината, а за жените – 4.

Задължително е хората, които са пътували и искат да дарят кръв, да посочват дестинацията и периода, в който са били зад граница във връзка с нашумели екзотични инфекции. Хора, които са пътували в Африка, Латинска Америка, Карибския басейн, трябва да бъдат отлагани от кръводаряване 28 дни след завръщането им.