По пиратски: Отмъкнаха изровено съкровище от поне 800 монети

Най-малко 800 монети липсват от изключително ценното съкровище, което бе открито случайно под корените на джанка в Мездра преди около месец, алармира директорът на врачанския исторически музей Георги Ганецовски. В полицията е образувано досъдебно производство и ченгетата се опитват да стигнат до тези, които са грабили с шепи сребърните монети, но Ганецовски призовава те да ги предадат доброволно като им обещава, че ще получат парична премия.

Тъй като съкровището не е предадено в музея в неговата цялост, все още не е ясно как ще бъдат обезщетени и сестрите Петя и Нели Кръстеви. Тъкмо при изкореняването на 70-годишното дърво в техния имот на улица "Александър Стамболийски" бе открито керамичното гърне с римските пари. Двете предали в музея 187 монети, но от снимка, направена веднага след ваденето на находката ясно се вижда, че денарите и антонианите в него са били пет-шест пъти повече, смятат археолозите. Това означава, че монетите са били повече от 1000.

В продължение на месец откритието е обработвано от специалисти и вече е част от експозицията на врачанския музей. "По първичната обработка на находката съдим, че това са римски императорски денари, които датират от средата на I до средата на III век", разкри пред "Монитор" директорът Георги Ганецовски. Археолозите установили интересна последователност на императорските емисии, което показва, че тези монети не са събирани случайно. Те са циркулирали в Римската империя в продължение на 200 години. Все още не се знае каква е била точно целта на това събиране, но със сигурност може да се каже е, че заравянето на монетите е станало около средата на III век.

"Тази дата се маркира от последния император, който е представен в тази колекция – Север Александър", каза още Ганецовски. Той поясни, че става дума за изключително редки емисии на императори, най-ранната от които е на Нерон, от 54-68 година. В съкровището има и монети на императори като Виталий, Дионисий, Тит, Нерва и др., датиращи от втората половина на I век. Сред тях има и монети, посветени на императорски съпруги. "Има такива, сечени на територията на днешна Сирия, което говори за много сериозна търговска циркулация. Голяма част от монетите в находката са били в обръщение и това личи от състоянието им. Друга част от тях обаче са добре запазени и явно не са използвани, а са събирани като колекция", поясни Ганецовски и опроверга слуховете, че до музея са достигнали по-незначимите.

Според археолога Пламен Иванов, който е един от откривателите на Рогозенското съкровище, особено впечатление прави фактът, че монетите са събирани в продължение на 200 години. По думите му това показва значението на крепостта Калето край града в урбанизираната територия на тогавашния римски град. "Името на населеното място все още не е известно, но става дума за добре развит търговски център, в който са живеели изключително богати хора", подчерта Иванов. Той и колегите му смятат, че древното селище е било своеобразен трезор на римската империя.

Предстоят аварийно-спасителни археологически разкопки на мястото, където е открито съкровището, за да установи евентуалното наличие на сгради или други архитектурни структури от римско време, допълни директорът на врачанския музей Георги Ганецовски.