Езикът на омразата в България: Все по-често срещан, все по-опасен...

Комисията за защита от дискриминация наблюдава ескалация на езика на омразата и призовава за помирение.

Сред примерите за дискриминационни прояви и език на омразата, които могат да предизвикат ограничаване на участието на гражданите в демократичната дискусия в обществото, КЗД посочва "Луковмарш", който често се превръща в трибуна на езика на омразата, особено с насоченост срещу представители на еврейската и други общности, както и екстремните позиции, свързани с дебатите около Истанбулската конвенция. Така доц. д-р Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминацията, представи позицията на оглавявания от нея орган във връзка със зачестилата употреба на езика на омразата. Според Джумалиева границата между свободата да изразяваш свободно своето мнение и позиция и словото на омразата е много малка.

Тя заяви пред БНР, че правото именно на свободно изразяване е фундаментален принцип, залегнал в Конституцията и в Конвенцията за правата на човека, Хартата за основните права на Европейския съюз, но то не е абсолютно право и носи със себе си ограничения – особено в случаите, в които това право нарушава правата на другите.

"Ние трябва да определим тези граници на толерантността, за да продължим да се гордеем с това, че сме един от най-толерантните народи и че правим всичко възможно за защита на своите граждани", коментира тя.

Ръководителят на Комисията за защита от дискриминацията бе категорична, че демократичните общества се гордеят със свободата на словото, но враждебното слово и словото на омразата са нещо различно.

Тя припомни, че понякога словото на омразата прераства в престъпления от омраза, които са криминализирани.
Джумалиева призова за конструктивен дебат за Истанбулската конвенция, за да може обществото да е запознато с проблемите, свързани с нея, ако има такива.

Тя припомни, че КЗД е представила своята позиция относно конвенцията пред в Комисията по правата на човека и вероизповеданията в Народното събрание, като е отстоявала позицията да се сезира Конституционният съд.
Според д-р Джумалиева председателстваната от нея комисия е заинтересована от дебата за Истанбулската конвенция и го следи с интерес.

"Нека компетентните органи – Конституционният съд и след това, разбира се, Народното събрание – да се произнесат по този въпрос пред обществото", призоа тя.

В заключение по отношение на прояви като "Луковмарш" Джумалиева заяви, че би посъветвала местните власти да не допускат подобни прояви, които всъщност поляризират обществото и които създават една трибуна и предпоставка за разразяване на езика на омразата.