Светът утре: Дигитализация, но не и без човека!

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев заяви, че днес, когато сме пред прогнозите голяма част от професиите да бъдат заменени от машини, е важно да се знае, че професиите, свързани с грижата за човека, с работата с хората и с разбирането им, няма да бъдат заменени.

В лекция в Софийския университет "Св. Климент Охридски" Вълчев подчерта, че освен да се акцентира върху дигиталните умения, трябва да се акцентира и на хуманитарните специалности.

По думите му бъдещето ни като страна зависи от това не толкова дали ще бъдем държава с малко или голямо население, а с образовани учители. Ако има добри учители, всички ще имат по-добри резултати, както и ако по-добрите ученици стават учители.

Според Вълчев е трудно да се говори за бъдещето и образованието, защото в образователната система има ученици, които ще бъдат на пазара на труда и след 50 години.

"Не знаем какъв ще е пазарът на труда, вероятно и футуролозите не знаят, а в същото време образованието е система на бъдещето", коментира Вълчев, цитиран от БТА.

Той допълни, че ще се появяват нови неравенства, а образованието трябва да е "асансьор", който да преодолява неравенствата между различните социални нива. По думите на Вълчев днес говорим за "дигитални неравенства" като неравенства в ползването на технологии, а скоро ще се говори за неравенства между "дигитални създатели" и "дигитални ползватели". Икономиката ще зависи от това къде има повече хора, които създават и управляват машини на високо ниво, каза Вълчев и допълни, че в тази посока трябва да се развива образованието.

Вече говорим за софтуерни умения още от детската градина и сме започнали промени в образователните програми с вплитането на дигиталните компетентности във всички часове и дейности по интереси. Според образователния министър вече се говори за обучение чрез информационни и комуникационни технологии или обучение за ИКТ, като когато се мисли за "дигитални създатели", някои страни правят крачка назад в обучението чрез информационни технологии, защото се търси оптималната доза, която да развие творчеството на децата.

Социалният министър Бисер Петков също подкрепя тезата, че когато се говори за бъдещето на труда е все едно да се гледа на "кристална топка". Той сподели тезата на лидера на КНСБ Пламен Димитров, че понякога темпото на дигитализация е въпрос и на политически избор. Петков посочи, че се създават качествено нови работни места, като по-податливи на изчезване са най-вече работните места в рутинни дейности и тези, които изискват ниска степен на квалификация, като най-отчетливо се вижда това в земеделието.

Социалният министър допълни, че средноевропейският работник в рамките на трудовия си живот прави около 10 кариерни прехода и по-голямата гъвкавост създава нови форми на заетост.

По данни на ЕК около 40 процента от европейските работници са заети в т.нар. "нестандартни форми на заетост", като работят в интернет платформи, на непълно работно време, споделят колективно определена работа или са на договор на т.нар. нулева заетост - по заявка на работодателя.

За тях ЕК е направила законодателно предложение да се приеме нова директива за предвидими и прозрачни условия на труд, като по оценка на Комисията около 3 млн. работници от ЕС, заети в такива форми на заетост, при започване на работа трябва да получат достатъчно информация за условията, максималния срок на изпитателен период, и задължителните изисквания за уменията и преквалификацията на работника.

Министърът отбеляза, че вече професионалният профил на работната сила трябва да е такъв, че да има по-висока професионална квалификация, но и умения за общуване, творческо мислене и вземане на решения. Той припомни изказване на еврокомисаря Мария Габриел, че само след 2 години 90 процента от работните места ще изискват основни цифрови умения.

"Вече говорим не само за пазар на труда, базиран на професиите, а за такъв, базиран на уменията", заяви социалният министър.

Според лидера на КНСБ Пламен Димитров около скандалите за изтичането на лични данни е важно да се припомни, че бъдещето зависи от регулацията и прозрачността на управлението на технологиите, както и от разпределянето на печалбата.

"Пазарът на труда в развиващите се страни, включително и България, е далеч по-негативно влияещ се от дигиталните трансформации", отбеляза Димитров.